Цитирай Първоначално написано от lazy_lady
Когато бях бременна и таткото ми каза като ме изпращаше на работа "Ей, ама аз сега малко ревнувам, защото ти си го носиш бебко навсякъде, а аз трябва да ви чакам да се върнете". Ей това ВИ ме разтърси.
Когато таткото я взе за първи път не откъсна очи от нея поне половин час, не можеше да каже нищо, само я гледаше е толкова топли очи, не бях виждала такива очи. Като я сложи в столчето за кола, за да я прибираме и го видях как се суети, защото беше толкова малка и потъна в него. Започна да приспособява някакви одеала за да й подложи, да не й убива.
А когато аз за първи път я видях, когато тя отвори очите си и ме погледна като че ли дъхът ми спря.

мале насълзиха ми се очите направо