Сърце - Ангел Каралийчев

[I_Know]

Хора, трябва ми подробен преразказ (трансформиращ) на "Сърце" на Ангел Каралийчев от името на Нешко. Ако някой има да даде. Благодаря ви предварително. {} {}

[I_Know]

spe6no eeeeeee ;(

[Tedi4ka]

Сърце(Ангел Каралийчев)
Преразказ от името на Нешко

Аз съм Нешко,Нешко Татарчето-самотно малко момче.Никога не съм знаел какво е бащина грижа или майчина ласка.
Преди шест години селският пъдар ме намерил край плета на гробището.Отнесъл ме на баба Тиша-черковната прислужница.Тя била самотна стара жена,която ходела между гробовете ,приказвала с мъртвите,а животът и бавно догарял като восъчна свещ.Взела ме баба Тиша на ръце,сърцето и се изпълнило с милост,а очите-със сълзи.
Прибрала ме добрата женица,започнала да ме храни с мляко и ме отгледала.Кръстила ме Найденчо,но децата ми викат Нешко Татарчето,защото лицето ми е тъмно на цвят.до петата си година пълзях и тичах из черковния двор,играех с врабчетата и спях в затоплената от слънцето трева.
Годините на баба Тиша натежаваха,очите й сълзяха,ръката й,върху която спях нощем,се втвърдяваше.но тази топла ръка за мене беше като пухена възглавница.
Една сутрин баба Тиша ми заръча да отида в гората да донеса сухи дръвца,за да свари в гърненцето копривена чорба.Хубава коприва беше пораснала в черковния двор.
Аз излязох и затичах към гората.Събрах клони и тръгнах към село.Набрах и китка узрели ягоди за баба Тиша.Като вървях,дочух конски тропот.Обърнах се и видях каруца,карана от гологлаво момче.Познах го-Трайчо,сина на Делчо каруцаря.Връщаше се от града с празна каруца.Попитах го дали може да сложа дървата отзад в каруцата,защото ми тежат.Той се съгласи,но не спря колата.
Аз се затичах,настигнах каруцата и наместих дървата.Качих се и аз и седнах,опрял гърба си на дъното.Трайчо замахна силно с камшика,удари конете.Те се втурнаха напред,а аз,политайки,паднах на земята.Ударих си челото,а дърветата и ягодите отхвръкнаха настрани.Трайчо препусна конете и замина.
Аз дълго стисках пребитото си чело,но преглътнах сълзите и отново нарамих наръча дърва.Като минах железопътната линия,се спрях до гората да си почина.В това време забуча сутрешният влак и последният вагон спря пред мене.Чух глас,който ми викаше да занеса ягодите и ме питаше колко струват.Обърнах се и тръгнах към прозореца на вагона.Една жена пое китката ягоди и пусна в шепата ми един лев.
Аз,който за първи път видях пара в ръката си,забравих болката от падането,
грабнах грабнах дървата и се затекох към къщи.Като стигнах в черковнич двор,
подадох наръча дърва на баба Тиша,а лева скрих под една керемида зад високия каменен паметник на загиналите опълченци.
На другия ден отново отидох за горски ягоди и се върнах с още един лев.Всеки ден посрещах влака с китка сочни ягоди,а когато ягодите свършиха,аз тръгнах по стърнищата да събирам меки круши.Продавах ги на пътниците с паничка-по два лева паничката.Под керемидата изкопах трапче и започнах да го пълня със спечелените пари.
Лятото си отиде.Горските плодове окапаха.Изсъхналата шума започна да гори.Един ден пламна долната махала.Някой беше изпуснал огън в една суха купа и избухна пожар.Изпепели седем къщи.Изгоря и къщата на Делчо каруцаря.Оцеля само сайвантът.Делчо не мойеше да си намери място от мъка.Повъртя се два-три дена,после продаде конете и каруцата,огради стаичка под сайванта за жена си и за Трайчо,а той замина в града да си търси работа.
Заваляха есенните дъждове.Опустяха калните селски пътища.Покривът на нашата къщурка прокапа.Баба Тиша сложи стълбата и ме накара да се кача,за да сменя счупената керемида.Когато свърших работата,изправих се до комина и се загледах към гората.Валеше проливен дъжд.По разкаляния път вървеше момче с наръч дърва.
Газеше босо във водата,а краката му бяха посинели от студ.Познах го-Трайчо.
Дожаля ми за него.Слязох от покрива,отидох зад паметника и извадих всичките пари,които бях изкарал през лятото.
Отскочих до Пъшовия дюкян и попитах колко струва чифт гумени цървули.Наброих парите на Пъшо,взех цървулите и се върнах вкъщи.
Разказах всичко на баба Тиша и я изпратих да занесе цървулите на Трайчо.Казах й че той е голямо момче,ходи и на училище,и за дърва в гората и не бива да гази бос,защото ще премръзне в студената кал.
Баба Тиша ме попита дали съм помислил и за мене.
Отговорих й,че засега цървули не ми трябват,защото зимата ше си стоя вкъщи.А догодина,когато тръгна на училище,ще съм спечелил пари не само за цървули,а и на нея очила ще купя.
Баба Тиша се просълзи,прегърна ме и ме целуна по челото.ж

[Blab]

Добре, бе, Теди, как не ти е тъпо да даваш текст след пост, гласящ spe6no eeeeeee ;( и друг - трябва ми?

Значи, тая/тоя има време да си украсява текста, но не и да прочете малко Каралийчев. 'Айде не! Доста е зле.

[Tedi4ka]

Добре, бе, Теди, как не ти е тъпо да даваш текст след пост, гласящ spe6no eeeeeee ;( и друг - трябва ми?

Значи, тая/тоя има време да си украсява текста, но не и да прочете малко Каралийчев. 'Айде не! Доста е зле.

em iskah samo da pomogna...........