Какво правите когато гаджето ви издразни...

[pepita87]

Draznq se,kogato se otmqta ot re6eniqta si!Mnogo me drazni,kogato mi pravi na puk!Draznq se ,kogato se opitva da se "ebava" s 6ofiorskite mi umeniq,po princip iska vsi4ko da e perfektno,a az opredeleno ne sum perfektnaa 6ofiorka Vinagi si razpredelqme zaduljeniqta,kogato stanem i aaaaadski se draznq,kogato me ostavi az da opravqm legloto (znae kolko mnogo mrazq da go opravqm)!
A polojenieto ot tezi nervi opravqm,kato sledvam frazata-"Otvurni na udara s udar!"

[mahoni]

draznq se kogato ne mi zvunni ili i se slu4va da ne se vijdame po tri 4etri dni znam 4e e zaet i 4esto e izvun grada no moje pone da mi zvunne v na4aloto mu praveh skandali no ve4e mai vzeh da svikvam i ne6tata sa po dobre

[Wrathchild]

Сега как ме издразни, не е истина...
Говорим си ние нещо за отношенията снаха-свекърва, питам го там някакви неща за неговото мнение по въпросите за тези отношения, нашичкият ми изцепва 'Е, ако става дума за готвене, майка ми определено те бие...'. Предвид, че тя самата прави вкусни неща за вечеря и обяд, но хайде да не се лъжем - тези неща могат да се забъркат за 20 минути, не са толкова сложни. Но, пак пояснявам, това го казвам с ясната уговорка, че прости, непрости яденета, жената няма кой знае колко време, а и въпреки това на пилешкото й с къри даже пръстите си изяждам. Та, като се разфучах аз по телефона, като му разясних набързо, че а ми каже това като се съберем да живеем заедно, просто аз започвам да готвя за мен си, а той да си се храни при мама. Е, веднага си призна, че е било гадно от негова страна и се извини.

[sexita]

хахХаххахАХ
Аз не мога да готвя

[Wrathchild]

хахХаххахАХ
Аз не мога да готвя

И аз не мога. Е, не и някакви манджи, но картофи, спагети, салати и други такива лесни за приготвяне неща, мога. Дори си го признавам, но определено такъв тип критика и сравняване, пък било то дори с моята майка, а не със кандидат-свекито, с което сме в чудесни отношения, просто не понасям.

[sexita]

Абе,споко не се ядосвай... Ти ще се научиш и ще не ще...от теб ще се храни :P
А и мъжете,типаж...мамини синчета са си такива. Лично познавам няколко,които не признават нищо противно на мнението на майка им...за това гледай да не се сбръчкате с нея...
Трай си и нападай тайно

[PepiDesigns]

Та , като имам гадже (по някое време на годината ...) като ме издразни , но е в рамките на .. лекото заяждане ...

Целувам , хапя , захапвам .. говоря на ухо .. и просто я провокирам

Страстта надделява винаги

[sLadkaTa_LoRi]

Аз съм от този тип хора, дето се дразнят от най-дребните неща. Може да не му проговоря седмица.. а дори и повече.. но той си ме познава и си ме търпи

[aqweR]

когато се държи късо с приятелите ми... ... какво правя? казвам и' го в прав текст...

навремето се дразнех, когато ми кажеше "и да ядеш тази вечер"... ох.. побъркваше ме но започнах да и отговарям с "ОК"... а тя много се дразнеше на това ОК... и спря

[Wrathchild]

Абе,споко не се ядосвай... Ти ще се научиш и ще не ще...от теб ще се храни :P
А и мъжете,типаж...мамини синчета са си такива. Лично познавам няколко,които не признават нищо противно на мнението на майка им...за това гледай да не се сбръчкате с нея...
Трай си и нападай тайно

Не бе, готина е майка му. Не оставай с впечатление, че е мамино синче, тъкмо обратното. Даже по-скоро съм аз тази, която я защитава, когато се скарат. Именно за това се ядосах, ако беше нямаше да ми направи впечатление.

[krem4et0]

Сега как ме издразни, не е истина...
Говорим си ние нещо за отношенията снаха-свекърва, питам го там някакви неща за неговото мнение по въпросите за тези отношения, нашичкият ми изцепва 'Е, ако става дума за готвене, майка ми определено те бие...'. Предвид, че тя самата прави вкусни неща за вечеря и обяд, но хайде да не се лъжем - тези неща могат да се забъркат за 20 минути, не са толкова сложни. Но, пак пояснявам, това го казвам с ясната уговорка, че прости, непрости яденета, жената няма кой знае колко време, а и въпреки това на пилешкото й с къри даже пръстите си изяждам. Та, като се разфучах аз по телефона, като му разясних набързо, че а ми каже това като се съберем да живеем заедно, просто аз започвам да готвя за мен си, а той да си се храни при мама. Е, веднага си призна, че е било гадно от негова страна и се извини.

И аз не го правя като мама...но няма оплаквания. Яде манджите ми и го харесва повече от тези на майка ми и на кака ми Харесва ми гозбите, просто казва, че нямат същия вкус като тези, с които е свикнал. Готвя мнооого неща и е ял у дома от боф строганов, до пържени яйца. Повърната храна няма

Вчера ме издразни с това, че не държи да имаме брак. Не го бъркал подписа и му било все тая. А аз си мислех, че държи на тези неща. Щом съм искала-няма проблеми, но няма да настоява за това, ако не искам......Познавам го толкова време и чак сега научавам мнението му по такъв въпрос........останах разочарована. Ама реших да си трая и нищо да не казвам.

[sexita]

Тва е кофти...но щом би го направил за теб...споко
И аз бих се почувствала като залята със студена вода. Понякога наистина има неща,които могат да ни разочароват...ама спокойно. Компромиси му е майката

[krem4et0]

Не, че съм залята със студена вода. Не, че съм и разочарована. Просто съм изненадана, защото мислех, че е традиционалист. В смисъл в много отношения е. А и е казвал, че иска да се оженим, да имаме семейство...и хоп-не държи на брака.......Аз обаче искам брак и той каза-добре. Просто бях изумена......ама с него очаквам неочакваното

[sexita]

Аз не искам брак...искам сватба

[sh3_1s_7h3_0n3]

Бракът е просто писмено уреждане на имущественото състояние на двамата партньори. В един лист хартия няма нищо емоционално или свещено. А с тия предбрачни договори, дето станаха модерни... съвсем се обезличава смисълът му. Законово разпределение.
Независимо от това обаче повечето момичета много държат на него от чиста емоционална и романтична гледна точка. Имам приятелки, дето искат да се омъжат, само заради бялата рокля и празненството.
Аз пък...по незнайно какви причини попадам на Мъже, които много ясно си представят 'брака НИ'. И това малко ме плаши. Защото аз се чувствам доста недорасла за такова нещо и даже не мога да си го представя. За мен това е прекалена отговорност, за която не съм готова, но странното е, че ме виждат като 'съпруга'. И не мога да си обясня причината....
Като виждам как повечето мъже бягат от думата 'брак' изобщо. Не я споменават, а като я чуят изтръпват, ми е още по-странно.

[Hilary_]

Еее браво на авторката... много хубава тема!!! :P
По въпроса... дразня се за глупости които на пръв поглед са едното нищо но ни скарват и след час се осъзнавам че не е имало смисъл изобщо за каране и ми става много мъчно че изобщо е станало... след което се изясняваме до следващия път... често ми се случва да плача и да споделя с някоя приятелка (но вече и приятели няма!!!) ... гледам да се занимавам с каквото и да е само да не мисля за дреболии които да ме дразнят...гледам малки неща да премъчавам....и да не обръщам толкова внимание на всяка една негова дума и да се хващам за нея без да слушам всъщност какво иска да ми каже.... иии така!
P.S. В крайна сметка когато има старание и компромиси от двете страни - може повечето неща да се оправят!!!

[sexita]

Имам приятелки, дето искат да се омъжат, само заради бялата рокля и празненството.

Именно това имах в предвид с по-горното ми мнение.
Искам да съм в бяла рокля и да покажа на всички колко съм красива и как до мен стои мъж,който ще обещае пред Бог,че ще бъде до мен и ще ме закриля цял живот. Ще създадем семейство и ще имаме деца,които ще възпитаваме. Ще бъдем едно цяло.
Ще градим дома си заедно,ще работим за по-добри доходи и по-добър живот. Вече ще сме затвърдено- "ние" , не "той" и "тя"
Това искам винаги и мечтата ми е такава. Да възпитавам децата му и да го чакам в уютният ни дом. Искам да има някой,който знае,защо е с мен

[donkihot]

нерви,нерви,нерви...ахх често изпадам в истерия..
и аз имам проблем със звъненето.....понякога съвсем забравя...уча се да прикривам..ама той ме познава...а да не говорим колко се дразня като видя,че говори с друга или дори като обсъжда няква тъпа стриптизиорка...лелел побеснявам! цупя се...не е правилно,не е...той е мъж...ама аз съм адски ревниво същество...

[Wrathchild]

Kремче, то, че аз не мога да готвя завъртяни манджи, не мога и даже пред него го казвам. Което май се оказа и грешката ми. Действително, предвид, че самата аз го казвам, не би трябвало да се засегна, но мислех, че за тези 4 години, които се познаваме, би трябвало да е разбрал, че нося на критика само от себе си. Иначе съм докачлива. А знаеш ли мен миналата година какво ми издрънка? Ако положението не се било оправело, ако тази деградация на поколенията продължавала, деца нямало да имаме. Ама му напомних, че след години като не можем да станем от леглото и да се храним сами, друг няма да се грижи за нас.

[sh3_1s_7h3_0n3]

Имам приятелки, дето искат да се омъжат, само заради бялата рокля и празненството.

Именно това имах в предвид с по-горното ми мнение.
Искам да съм в бяла рокля и да покажа на всички колко съм красива и как до мен стои мъж,който ще обещае пред Бог,че ще бъде до мен и ще ме закриля цял живот. Ще създадем семейство и ще имаме деца,които ще възпитаваме. Ще бъдем едно цяло.
Ще градим дома си заедно,ще работим за по-добри доходи и по-добър живот. Вече ще сме затвърдено- "ние" , не "той" и "тя"
Това искам винаги и мечтата ми е такава. Да възпитавам децата му и да го чакам в уютният ни дом. Искам да има някой,който знае,защо е с мен

Втората част на поста ти иронична ли е или сериозна? Защото ти казваш, че искаш сватба, т.е. искаш самия празник, бялата рокля, тортата, подаръците и всичко останало около самия ден. След това обаче казваш, че искаш и мъж, който да те обича, да е правилният за теб, да си имате деца, да си имате семейство, да има и уют в дома ви, и т.н., нещо, с което аз свързвам 'брака'.
На мен и двете неща, за моите невръстни 20 г /вече /, ми звучат еднакво плашещи, сериозни и отговорни. ;/ Много е страшно. А след 4-5 години вече около мен ще започнат да се вдигат сватби, да се дундуркат бебета, а аз с тоя начин на мислене, ще си остана стара мома и само ще ме съжаляват, като излизаме по кафета да ми обясняват как сменяли пеленки и колко щастливи се чувствали /приятелките ми/ като видели случайната усмивка на двумесечното си бебе, което всъщност не се усмихва, а му играят устните на случаен принцип. Лоша работа.

[krem4et0]

Аз искам и сватба, и брак. Искам си моя ден, бялата рокля, гостите, празника. но това е върха на сладоледа. Искам и после да ми е хубаво. Присъствала съм на страхотни сватби и страхотни разводи. Присъствала съм на скромни тържества, но изпълнени с любов и нежност от страна на двамата партньори. Искам сватба по принцип. С него искам и брак...

[sexita]

Имам приятелки, дето искат да се омъжат, само заради бялата рокля и празненството.

Именно това имах в предвид с по-горното ми мнение.
Искам да съм в бяла рокля и да покажа на всички колко съм красива и как до мен стои мъж,който ще обещае пред Бог,че ще бъде до мен и ще ме закриля цял живот. Ще създадем семейство и ще имаме деца,които ще възпитаваме. Ще бъдем едно цяло.
Ще градим дома си заедно,ще работим за по-добри доходи и по-добър живот. Вече ще сме затвърдено- "ние" , не "той" и "тя"
Това искам винаги и мечтата ми е такава. Да възпитавам децата му и да го чакам в уютният ни дом. Искам да има някой,който знае,защо е с мен

Втората част на поста ти иронична ли е или сериозна? Защото ти казваш, че искаш сватба, т.е. искаш самия празник, бялата рокля, тортата, подаръците и всичко останало около самия ден. След това обаче казваш, че искаш и мъж, който да те обича, да е правилният за теб, да си имате деца, да си имате семейство, да има и уют в дома ви, и т.н., нещо, с което аз свързвам 'брака'.
На мен и двете неща, за моите невръстни 20 г /вече /, ми звучат еднакво плашещи, сериозни и отговорни. ;/ Много е страшно. А след 4-5 години вече около мен ще започнат да се вдигат сватби, да се дундуркат бебета, а аз с тоя начин на мислене, ще си остана стара мома и само ще ме съжаляват, като излизаме по кафета да ми обясняват как сменяли пеленки и колко щастливи се чувствали /приятелките ми/ като видели случайната усмивка на двумесечното си бебе, което всъщност не се усмихва, а му играят устните на случаен принцип. Лоша работа.

Да...искам сватба...обичам да се показвам!
Под самата сватба разбирам това което опоменах. Празненството си е само такова...ако не възприемаш и другите неща,които символизира сватбата,освен бялата рокля...то самият празник няма да е по-различен от абитуриентвския ти бал.Брака...е малко страшен от една страна...самата дума значи задължение...
Не обичам да имам граници,а брака поставя такива..това е закон.
Аз мога да обичам някой и да бъда с него цял живот и без да съм задължена за това...и така...
Все пак за човек с който си струва бих се ограничила...за самото обещание.
А ти не се притеснявай...всичко идва с времето,сами сменяме интересите си.
Израстнала съм в гледане на деца,после работех като детегледачка...винаги съм се изявявала като "майка" и не се страхувам от този факт.
Сега гледам 4 месечни близначета и чувството е наистина страхотно,защото те тепърва се учат да се държат като хора... Откривам заедно с тях всяко различно движение,всеки различен звук,който издават...всяка мимика. Променят се с всяка минута
Държа едното в ръцете си и си представям как скоро ще гушкам е моето дете така,ще го закрилям и ще му помагам да стане човек.
Готова съм за това...просто го усещам.

[Alabala16]

az dostatu4no sum se iznervila ve4e.....
4e nito mu vqrvam,nito ima smisal da go zamazvam
turpish kolkoto mojjesh i ako nemojesh VSICHKO NAI NAI
tfa e reshenieto!
az moga da turpq...no edva li shte e zavinagi

[Re5peC7]

карам я да ми прави мусака

[Aicken]

пала гумите на колата