4.Златният век на Симеон Велики – разцвет на политическото, икономическото и културното могъщество на България.
Симеон бил отгледан и възпитан според хрис¬тиянската традиция. Едва 13-14-годишен го из¬пратили да учи в Цариградската Магнаурска школа и получил блестящо образование, нари¬чали го дори „полугрък". Княз Борис го готвел за глава на българската църква, но съдбата решила друго. През есента на 893 г., след свалянето на Владимир от пре¬стола, за български владетел бил обявен Си¬меон. Още в първото десетилетие от Симеоновото царуване, въпреки че се стремяла да залази ми¬ра, България била принудена да воюва с Ви¬зантия (894—896; 896—899; 904). Конфликти¬те били предизвикани от империята и завъ¬ршвали или с възстановяване на старото поло¬жение (например след преместването на тър¬жището от Цариград в Солун), или с терито¬риални придобивки за България. През 904 г. с мирен договор Византия признала по-голямата част от българските завоевания и се задължила да плаща годишен данък на България.
Отношенията между България и Византия се променили коренно след смъртта на император Лъв VI. Империята търпяла неуспехи във вой¬ните с арабите. Създали се благоприятни въз¬можности за налагането на българска военно-политическа хегемония на Балкан¬ския полуостров. Престолонаследникът Кон¬стантин VII Багрянородни бил малолетен. От негово име управлявал чичо му Александър. Той се отнесъл грубо към българското пратеничество, дошло да поднови мирния договор. В отговор многобройни български войски обсадили Цариград през август 913 г. Скоро двете страни се споразумяли, по-точно империята би¬ла принудена да отстъпи. Във Влахернския дво¬рец патриарх Николай I Мистик благословил царската титла на българския владетел. Бъл¬гарския духовен глава получил патриаршески сан. Уговорен бил и брак на една от Симеоновите дъщери с Константин VII. Така пред Си¬меон се очертала перспективата да стане регент и съимператор на малолетния си зет. Много от византийските аристократи сметнали договора за унизителен, свалили регентството, поставили друго, начело със Зоя, императрицата-майка. Създали силна антибългарска коа¬лиция с печенеги, унгарци и сърби и военните действия били възобновени. Решителното сра¬жение станало край река Ахелой на 20 август 917 г. Византийската армия била обкръжена и поголовно избита. През 918 г. Симеон се самопровъзгласил за „император на ромеите". Това бил нов сериозен удар върху престижа на Византия.
Последното десетилетие от царуването на Си¬меон било изпълнено с непрекъснати войни с Византия, сърбите, печенегите и хърватите. Най-често като оръдие на византийската дип¬ломация била използвана Сърбия, докато през 924 г. българските войски я ликвидирали.
При цар Симеон Велики българската територия се разпростряла до три морета —- Черно, Бяло и Адриатическо. Симеон имал амбицията да превземе Цариград и да седне на трона на ви¬зантийските императори, но сърдечен удар пре¬къснал жизнения му път на 27 май 927 г.
Цар Симеон Велики създава модела на славян¬ското царство, приет и от други славянски стра¬ни. От 913 г. българският владетел е цар (император), равен на византийския, малко по-къс-но българският първосвещенник получава най-високата титла — патриарх. Другите славянски държави след векове се домогват до това по¬ложение.
Цар Симеон Велики е създател не само на една империя, но и на нова цивилизация — славян¬ската. Затова неговото царуване е известно и като Златен век на българската култура. Изграждането на тази култура започнало още с приемането на християнството — нова архи¬тектура (църкви, манастири), нови закони (пре¬вод от гръцки и изработване на български — „Закон за съдене на хората"), с въвеждането на славянския език в богослужението.
В „Шестоднев" Йоан Екзарх описва почудата на обикно¬вения човек, успял да зърне великолепието на Преслав: „А като влезе в двореца (Вътрешния град) и като види високите палата и църквите, богато украсени с камъни, дърво и багри, а отвътре пък с мрамор и мед, сребро и злато, така и не знае с какво да ги сравни...