Цитирай Първоначално написано от what3ver
Момент да се сетя дали съм имала приятел на по-малко от 300 км...
Аз примерно съм обречена на връзките от разстояние и на НИКОГО НЕ го пожелавам! Това е най-отвратителното нещо, което може да ти се случи. За капак... свикваш. И в последствие не можеш да търпиш никого за повече от 2 седмици близо до себе си. Първо не можеш да свикнеш да си без него, после като мине време започваш да свикваш, че го няма и като се върне хем се радваш да го видиш, хем ти е странно, защото си отвикнал. Всеки си живее по свой си начин, изградил е свои навици, свои разбирания, ама... като се опитате да ги споделите се разминавате и се налага да правите множество компромиси. Трябва аааадски нмого да се обичате, че да издържите. Абе бъгава работа.
Избягвайте такива връзки, защото е много гадно да обичаш някого, той да не е до теб, да искаш да го прегърнеш и да не можеш, да искаш да усещаш близостта му, подкрепата му в трудните моменти, да ти се иска да му покажеш колко ти е скъп и държиш него, колко много го обичаш, но всичко това да остава само на думи... Трудно е. Много е трудно. Има човек до теб, но реално си сам.

По - хубаво надали някой може да го каже. И аз съм имала подобни преживявания. Толкова исках да сме заедно, да усетя, че има рамо, на което да поплача, ако щеш... и когато дойде време за виждане - не ми се искаше, чак ме беше страх да не се развали нещо. Нямам намерение да задълбавам повече в чувства, затова и се пазя ОСОБЕНО от такива връзки.