Е...как да не сме говорили...
Онзи ден,колегите от работата ми ме навиха да му се обадя...бях го изключила като вариянт,но нещо ме накара да си извадя телефона и без да мися да си набера номера му...изтрит,но го знаех на изуст
Ииии...той в началото не искаше да ми вдигне,а аз противоположно на настройката ми докато му звъннах първият път,че ще е само 1 път и ако не вдигне няма да му звънна никога...му звъннах още 20 пъти!
Накрая му писах смс,не искам като нахалница да звъня 100 пъти и че не е най-доброто което мога да направя,но искам само да ми каже как е и какво мисли... Че ми става още по-зле,че не иска да ми каже една дума и стоя в невидение...че не знам как да кажа на сърцето си,че той не ме иска,след като той не иска да ми го каже на мен... Да ми каже,за да спра да се мъча и да мога да го преживея.Писах му че съм направила всичко по-силите ми да е щастлив,помагала съм му с българския език,помагах му с нещата за университета,и колко още неща... не заслужавам такова пренебрежение...
След 30 минути му звъннах и той ми вдигна.

Както казах по-горе...говорихме 1 час...
Той ми каза какво мисли,какво чувства...аз също!
Мисля,че беше полезно,въпреки,че беше болезнено,но разбрах,че съм значима за него... и че аз съм го пренебрегнала,защото в крайна сметка...аз го познавам добре,а не приятелката ми за да я оставя да ми даде тези съвети и да я послушам...
Много още си говорихме...засегнахме проблемите с нас и семейството му...които не са били никави проблеми...
Дори...не съжалявам,че това се случи,защото сега сме много по-наясно с взаимоотношенията си...
След като отидох в тях също преди това по телефона говорихме много...казвах му неща които вадех от вътре в мен...неща които бяха искрени и нужни за да се чувства сигурен в мен... И не съм го лъгала.
Защото макар и да подтискам любовта си,защото ме е страх съм свикнала с него за тези 3 месеца и ме боли...
Той също казваше неща,които само ми е показвал и съм си мислила че е така,но се почувствах много по-добре когато ги чух от него.
Като се видяхме говорихме пак...докато ми четеше смс-а искаше обяснение за всяко изречение... искаше да знае кое ме кара да мисля по този начин и аз му казах,че това са нещата от които съм се страхувала и че съм ги написала,защото съм си мислила,че някое от тях е причина за раздялата...че съм мислила така,защото съм била тъжна,а не както той си мисли-през цялата ни връзка...
Абе...говорихме си...може да не е 24 часов разпит,но поне бяха стойностни неща...
А секса..той така си дойде.. Нито аз,нито той започна друг...просто
аз не знам как да обясня мига,но и сега настръхвам като си го припомня...
Самата целувка...нежна и лека и после като ми отвърна бавно...и изведнъж ме гушна силно и усетих как...нещо все едно ни обгръща и ни притиска един към други между телата ни преминаваше нещо силно...сякаш ще се пръсна от щастие,плачеше ми се от щастие... Доста време бяхме така и после...просто се нахвърлихме един на друг...
Беше хубаво...наистина...