Не съм от момичетата,който лесно се влюбват,нито от тези,който някога ще видиш да плачат.Но ти направи нещо...Какво?!Дали беше първият път когато се целунахме,защото ме болеше да те пусна.Или първият път когато каза "Обичам те",защото ме остави без дъх.Може би и защото прекарвах всичкото си време с теб,знаейки,че не трябва.Не ти давах нищо,стоях на страна,но въпреки това ти открадна сърцето ми.Взе го и сега какво?!Седя сама с мисълта за теб,а сълзите напират.Това ли е любовта?!Така ли трябва да се чувствам докато обичам?Да ме боли,че те няма,не трябва ли да съм щастлива,всичко да е прекрасно?

Искам просто мнение,ак0 на някои му се занимава да го прочете.Мерси предварително :P