Та въпроса ми е какво мислите за прошката? Лесно ли прощавате , и когато казвате "Прощавам ти" мислите ли го наистина?
Помня един разказ от детството ми. Разправя се за дете изключително жестоко което наранява и слепи и старци съвсем безсъвестно. Неговият баща забива по един пирон във вратата на плевника за всяка негова лоша постъпка. Минава време. Детето се разкайва за грешките си и започва да помага на онези които е засегнал. Баща му започва да маха пироните и идва денят в който не остава и един върху вратата. Детето е доволно, но бащата посочва дупките в дървесината.
Знам една мисъл която няма как да приема и ми звучи отвратително. "Признатият грях е половин грях." С други думи, ако си убил някого, но си признаеш, значи си го убил само наполовина. Тези бакалски сметки може да устройват законодателното дело, но не виждам какво място имат в морала.
Греховете (лошите постъпки) които сме извършили си имат пряко отношение върху околните и не разбирам как могат да се пренебрегват. Когато последствята са налице, как ще отречем причината за тях? Грехът си е грях и сега и преди и е редно да си остане за вбъдеще.