Мисля, че вече бях цитирал мисълта на Хераклит: Характерът на човека, това е неговата съдба. Човека е искал да каже, че характерът управлява живота ни. Много умна приказка. Във философията и в частност психологията, въпроса за свободата на избора и изобщо свободата е разглеждан надълго и нашироко(тук ще се въздържа от религиозните интерпретации за свободната воля, както и от идеите на Калвин).Според някои психоаналитици свободата се състои в това да можем да правим избори, точно когато трябва да се правят. Обикновено пропускаме това време. Например излезнал съм с момиче на среща, да пийнем по нещо. Аз съм си казал, че няма да лягам с нея. Но след няколко питиета нещата естествено водят до това да я изпратя, аз все още съм на мнение, че не искам да правим секс. Тя ме кани и аз решавам да влезна за още някое питие. И така вечерта оставам и правим секс. Това е пример, че аз съм изпуснал няколко пъти времето, когато е трябвало да избирам. Мислел съм си, че избора идва едва когато вече сме до леглото и тогава трябва да решавам. Всъщност аз вече не съм свободен да избирам, защото когато е трябвало да избирам аз съм пропуснал да направя избора (в случая най-свободен съм бил при първата възможност, когато сме били в заведението, по-малко свободен, но все още с избор съм бил вече пред вратата). Влизайки, аз без да знам съм направил избор, който противоречи на идеите ми (това е само пример и не е свързан с мен). Още по-ясно може да се види избора в играта на шах (този пример също не е мой). Да си представим, че в началото всеки има еднаква възможност да спечели. Но след няколко хода единия от играчите е направил няколко грешни избори, той е станал все по-малко способен да избира правилни комбинации, защото е направил вече няколко грешни хода. И така нататък.