Продължение от предната ми тема...

[let_me_be]

Преди да започна с проблема,ще помоля предната ми тема да бъде прочетена,защото е тясно свързана с положението ме в момента:

Добър ден на всички.Започвам направо с историята...на 17 години съм,за тези 17 год може да се каже,че съм видяла и изпитала доста...Наранявали са ме 2 пъти много,много болезнено...Първият път момчето беше много по-голямо от мен и по стечение на обстоятелствата се разделихме...И втората...Запознах се съвсем случайно с момче,живеещо далеко от мен,което беше дошло за няколко дни в моя град...В началото чат,разговори по тел-а постоянно...За убиване на време поддържах тази връзка..Общо взето телефонна любов.В един момент осъзнах,че той е станал част от ежедневието ми.Чувствах,че и аз съм за него това,което е той за мен.Всичко беше толкова идеално и красиво.Реших,че трябва да го вида отново и ще направя всичко вэзможно това да се случи....Е,успях....15 дни бяхме заедно,но 2 седмици преди да се видим,усещах,че има нещо....самото държание беше по-различно,казах си "сиг му липсва присъствието ми,като отида вс ще е ок"....Видяхме се и всичко беше като приказка.Така няколко дни неразделни,но....ностъпи момент(към края на престоя ми),в който започнахме да се караме постоянно...Попитах какво е станало,не получавах ясен отговор....Дойде и денят,в който трябваше да се прибирам,изпрати ме и тогава го попитах"чао или сбогом",отговорът беше,че ако зависи от него-чао...По пътя размишлявах и плаках много...чудех се ще се видим ли отново,колко време ще бъдем заедно,защо се карахме,къде е проблемът.След няколко дни съвсем случайно разбрах,че си има прятелка,която е била в чужбина,когато аз съм била с него.Изведнъж всичко се срина,загубих почва под краката си....Говорихме много каза ми,че му било липсвало постоянното ми присъствие,отговорих,че не ме пука,не желая да общувам повече с предатели,каза,че ме обичал,аз-"не,никога не си ме обичал,защото ако беше така,никога нямаше да постъпиш толкова долно,не ми звъниш повече,има на кого да звъниш,остави ме,ще се оправя".Смених си номера,скайпа...След около месец ми писа в един сайт за запознанства,че му липсвам и иска да бъдем поне приятели.Блокирах го!Как мога да бъда само приятелка с момчето,което обичам с цялото си сърце?!И така вече 5 месеца плача почти всяка вечер за един пикльо.Казват,че клин клин избива....Но не желая друго момче до себе си или по-скоро се страхувам,че ще ме нарани отново и няма да мога да го понеса.Нормално ми 5 месеца болката да не намалява??


Така....Положението в момента-мин ден бившия е скъсал с въпросното момиче...Било му е казано,по мое поръчение разбира се следното нещо"Ти хубаво,вече си сам не смяташ ли,че е време да се обадиш на let_me_be(тоест на мен),смятам,че направи достатъчно грешки,които е редно да опитаи да поправиш".Отговорът му е бил"Да,давам си сметка,но тя дори не иска да ме чува,камо ли пък да ме вижда"...Въпросът ми е,дали ще е добре да му пиша нещо...и ако"да"-какво точно....Да покажа ли,макар и малко,че ми липсва...Или да скъся дистанцията и след това да го нараня,както направи той?Много се извинявам за,както ще я нарекат мн хора,баналната и безсмислена тема,но всъщност сега в главата ме е пълна каша и нямам идея кой ще бъде най-правилният избор...

[Remini]

Ако имаш някакво достойнство няма да го потърсиш!
Потърси си момче на друга почва,туко виж ти излязъл късмета.
Няма за какво да си даваш почивка заради това,че те е страх да ти разбият сърцето.Това е играта-един път ти разочароваш някой,друг път теб ....