Здравейте и нека направо на проблема. Март месец се запознах с едно момче по skype. Година по - малък и на 500 км от мен.Започнахме да си пишем абсолютно всеки ден. Април ми се отвори възможност и заминах за неговия град.Прекарахме си незабравимо. Това бяха най - прекрасните 4 часа в живота ми . Накара ме да се почувствам така, сякаш съм намерила другата половина на моята душа. Накара ме да се почувствам най - желаната в него момент и то без да ме докосне дори с пръст. Усмивките не слизаха от лицата ни , не можехме и не можехме да откъснем поглед един от друг. След това трябваше всеки да си ходи .Аз щях да остана още 2 дни там , но той пък заминаваше на сватба същия ден в друг град.И така оттам пътищата ни винаги се разделяха. Не спирахме да си пишем по skype , разменихме си номерата , започнахме да си говорим и по телефона. И двамата изпитвахме нещо много силно. Просто си личеше. Дойде един момент в коiто започнахме дори да се ревнуваме , въпреки че бяхме на 500 км един от друг. Една вечер той ме блокира от ревност.Не си писахме 2 седмици .След това отново щях да ходя до неговия град , но така и не можахме да се видим.Последваха много месеци, не спирахме да си пишем , да се чуваме , понякога се карахме , после се сдобрявахме.Той ми казваше как аз го карам дори и само по този "шибан skype" да се чувства добре ,да се чувства желан и дори мъничко обичан (въпреки, че аз не съм му казвала, нито намеквала че го обичам) .Не мислете че е някакъв грозник или тъпак , просто искаше някоi стойностен човек до себе си и го откриваше в мен .Пасвахме си идеално , но разстоянието беше голяма пречка. Наскоро обаче се случи нещо за мен, необяснимо. Зарадвах се че за празниците може би ще мога да отида при него , а той беше студен. Без ясна причина , без да сме се карали , без нищо. Написа ми че не му пука , а после ме махна от абонатите си в skype. За мен беше голям удар. И до ден днешен не мога да си обясня това му поведение. Много страдах вътрешно в себе си , но гледах да не го показвам .Той все още ми липсва и ще продължава да ми липсва .Мисля си че най - после си е намерил приятелка в неговия град , такава каквато той я искаше и просто не е искал да я наранява или да я лъже за мен , за това е предпочел да ме махне от живота си. Но това са само моi догадки .Той беше един от малкото ми истински приятели , въпреки че се видяхме само веднъж. Не съм малко момиченце , знам как звучи това , но и само аз знам какво изпитвах.Не търся съжаление , нито нищо.За мен той ще си остане един от малкото красиви спомени в живота ми .Дори и сега преди малко му пожелах весели празници , а когато неочаквано за мен той ми отговори сърцето ми отново трепна .Дори и само за секунда се почувствах прекрасно...
Благодаря на всички за отделеното време, ако някоi има да каже нещо нека да заповяда..