Майка ми е разправяла за мойте подвизи на съвсем невръстна възраст.
Годината е '94. Цялото семейство гледа повторение на някой от ония Легендарни мачове на Лято, САЩ - 1994. Майка ми ме е приспала. По едно време, когато идва да види да не би да съм се събудила. Отваря и заварва Симона(аз) с насран гъз. Около устата, по ръцете на Симона, както и по всички мебели от вътрешния интериор на спалнята е размазано... сещате се какво

Другор което майка ми ми е разправяла е, че съм пила от водата на патките. Когато ме видяла съм имала мустаци от кална вода. После естествено съм се разболяла от нещо, но зо щастие, не било сериозно.

Първия ми спомен - бях на 2-3 годинки сигурно - изпитвах ужасяващ страх от мъжа на една приятелка на мама, с чиито деца си играех. Много ми беше страшен щото беше нисък, набит, черен и със стъклено око. Помня, че само леля Мима(приятелката на мама) да спомене мъжа си и аз си мислех, че той се връща, оставях играчките и бягах с рев към мама.
Като малка много обичах кукли - толково им се радвах, че ги разкрасявах като им подстигвах косите, чупех им крайниците.
Та на едни кукли им отрязах косите - нула номер. Не ги харесах и си казах: "Нищо, тя косата пак ще порасне"
А летата бях майстор-готвач на калните манджи. Пекли сме курабии, хлябове на слънчева пещ. Някои изглеждаха толкова апетитно, че си мечтаехме да имаме едни кални човечета, които да ни ядат ястията. С едни приятелки това ни беше редовното занимание. И понеже все у тях "готвихме" и баба им постоянно ни мърмореше, че сме й разхищавали водата.
Абе и още много има, ама множко писах вече...