Опитвах се да говоря с тях,но .... не се получава.Не можем да водим нормален разговор и накрая аз се ядосвам толковаа мн че шанса ми намалява още повече.Майка ми познава 2 приятелки които също ще са там но тя не ги харесва особено.. незнайно защо Пък баща ми смята че сме били мн. неорганизирани и те след като ме пуснат на 31 незнаели каде ще ида и кога ще се прибера.Може ми притеснението им е това че ще се събираме в момче което е свободно и сякаш предчувстват че ще стане нещо между нас което наистина до няква степен е вярно.Но компанията с която ще се събера не е лоша(но незнам как да им го покажа ) пък и аз не съм проблемно дете.До сега съм нямала такива проблеми... нито за вечерен час или тем подобни..сега незнам що така се получи.Вече съвсем се отчаях но сякаш има ощее мъъъъничко надежда