Здравейте!
Моята история е доста дълга,но все пак ще се опитам да ви обясня.Имах си приятел.Бяхме заедно 4 месеца.Всичко беше перфектно,но изведнъж дойде момент на неразбирателство и нещата тръгнаха на зле.Разделихме се за известно време,след което той пак ме потърси.Каза ми,че постоянно съм в мислите му,че все още ме обича.Както след всяка раздяла си казвах "следващият път ще е по-добре" надявах се и очаквах някаква промяна,но Не,той си бе същият.Краят на лятото отиде на лагер.Ако аз не проявя интерес да му се обадя,той нямаше да се сети.След като се прибра разбрах от негови приятели,че ми е изневерил с едно момиче,но той не ми сподели.Попитах го вярно ли е,излъга ме,но му простих,преглътнах цялото унизение.След около месец пак се разделихме,като инициативата за тази раздяла пое той.От тогава до сега минаха 3 месеца,след поредица от раздели и събирания и въпреки това,което ми причини, аз все още съм влюбена в него.Приятелите му го упрекват за това,че ме изостави,но той нищо не казва,не споделя за мен,но въпреки всичко аз знам,знам,че някъде вътре в себе си,той ме обича...Опитвах всевъзможни начини да го забравя,но не мога.Намерих си друг приятел.. повече от 2-3 седмици не можах да издържа,колкото и да се залъгвах,че ще успея да продължа напред-не ставаше.Сега отново съм сама и не знам какво да сторя.Чувствам се ужасно,като се усамотя и се върна в миналото.. сред всичките ни мигове прекарани заедно,сред доброто старо време.Също така разбрах,че сега се опитва да се уреди с едно момиче,но нещо не се получи.Дали още ме обича.. ? Това навярно само той си знае,но искам да ви помоля за съвет. Какво да правя?Не се вживявам като Емо и не мисля да си слагам край на живота,а просто съвет!