Аз съм идеалист и вярвам в приказките за голямата любов, но повечето тук направо говорите наизуст. Съгласна съм, че голяма любов не изчезва ей така, от нищото. Но определено това, че любовта си отива, не означава, че не е била истинска. Може дори очевидна причина да няма - особено на тези години хората се променят. Влюбваш се в един човек, но след година, две, три, десет...нито ти, нито той сте същите. И ако не сте успели да се развивате и да се променяте така, че да запазите любовта си...тя просто утихва и изчезва. Също така има рани, които дори и най-голямата любов не може да понесе. Любовта е крехка - има нужда от грижа, от внимание, от мисъл, от енергия...и от двете страни. Да се съсипе една истинска любов е далеч по-лесно, от колкото предполагате.