Чувствате ли се задушени от половинката и страхувате ли се да не задушавате своята...
Какво да правим при тези обстоятелства.
Понякога се получава така...страх ме е да не му омръзна,да би да прекалявам да му звъня, гледам да бъда по-сдържана... има неща,които спестявам да му кажа защото ме е страх да не се уплаши от тях...

Той също е сдържан с мен,понякога много добричък и мил,понякога мълчалив и загадъчен.
Като гръм от ясно небе ми казва някакви неща,които чувства към мен...които са хубави,но мен ме е страх и съм изненадана и само го гушкам без да кажа нищо.
Ако аз му кажа нещо,вътрешно...и той не ми отговори,може би ще бъда объркана и няма да разчета реакцията му...

До къде ще стигнем ако си прикриваме чувствата си от страх и играем с похвати?
Има ли смисъл от това? Дали и на мен ще ми писне,ако не е толкова загадъчен...


Как сте вие... страхувате ли се един от друг?