понякога той прекалява с вниманието,загрижеността,о бичта..той си замълчава,задържа в себе си,а аз избухвам,казвам каквото ми е като чувства и мисли..
мразя,когато казва "добре" само за да не се скараме,дразня се като си премълчава чувствата...да,понякога се притеснявам дали не прекалявам с откровенността,дали не омръзвам с факта,че се нуждая от обсъждане на проблемите,или чисто и просто от спор ,а не от примиренческата позиция..
но говоря!той не е научен,не му е навик,не му е присъщо,но аз говоря,анализирам,обмислям ,обсъждам-просто защото се нуждая от това,дори да е фатално за връзката ни.и се оказа,че той предпочита това пред възможността да му мълча,да си мисля всички неща за връзката ни сама...и вече привиква и тоъ към това да говори за всичко,да не се притеснява..заедно сме 8 месеца..вниманието ни един към друг е било проблем тогава,когато ми звънеше по 9 пъти на ден за разговори от по 30-40 мин...което ме влудяваше..но сега всичко е в нормите и се чувствам по-добре с него,по-спокойна,по-уверена и по-влюбена.