Хич не ме бива да си меря приказките и да си прикривам чувствата - ако обичам, обичам. Ако съм сигурна, че обичам - казвам го. Ако не съм - не го казвам ей така само за да си отварям устата. Ако ми се прииска да чуя гласа му - звъня, с риск да бъда малко досадна. Казвам каквото мисля и каквото чувствам. Ако се притеснявам да не би да досаждам - питам го. Говорим по въпроса. Не ме бива в игрите. Ако някой е с мен, то той иска да бъде наистина с мен с всичките ми плюсове и минуси...и иска да го обичам така, както умея. (Естествено, тук говоря за връзка. За отношения, в които и двамата партньори са наясно, че искат да са заедно.)

И аз обичам внимание. Трудно мога да се чувствам задушена от вниманието, което ми отделя партньорът ми. Искам да знам как точно се чувства човекът до мен. Вярвам, че заслужавам абсолютната му честност и искреност. Ако иска да ми звъни - нека звъни. Ако иска да е с мен - нека ми го показва. Ако пък нещо за него връзката ни не върви - държа да знам, държа да го обсъдим.

Нямам нужда от почти никакво лично пространство. Ако съм с някого, то съм готова винаги да съм с него...и винаги да съм до него, когато той има нужда. Единствено не обичам да ми се поставят забрани или да ми се налага нещо...да ми се казва какво точно да правя...твърде вироглава съм за това. Склонна съм да се съобразявам, ако партньорът ми ми даде смислени доводи и обяснения за това, което иска от мен.