Така-моята история...падам си по едно момче от около 2 месеца насам...а иначе се познаваме от 7-8 ( той ходеше с една приятелка, но всичко приключи на 5тия ден, понеже решиха, че ще са по-добре само като приятели)...та той е просто перфектното момче (не само в моите очи, не само защото съм хлътнала, а просто е различен). Досега не съм му признавала за чувствата си...най-малкото за да не разваля отношенията си с него в случай, че не се получи...понеже се разбираме страхотно-станахме мн добри приятели, покрай моята фр доста често се виждаме а като сме 2мата той се държи изключително приятелски...бих казала и повече от това.Но имам чувството, че за него това не е нищо особено-да се гушкаме, да си говорим с часове...на моменти си мисля, че това е нормалното му отношение към момичетата, с които е близък и честно казано не знам има ли смисъл да се надявам и евентуално да направя нещо повече, или просто да оставя нещата както са...не знам дали някой е изпадал в моята ситуация-да се виждаш с някого, да се разбирате идеално, да виждаш огроомната симпатия от негова страна и все пак да не си сигурен дали не е просто илюзия...и от страх да не прецакаш всичко, което имаш, да оставиш тръпката след време да отмине. Ето това всъщност е дилемата ми...бих се радвала, ако получа някакъв съвет, защото наистина мн се обърквам вече...