Кос от камък

[ScionOfStorm]

Кос от камък

Откога ръбът става остър
Когато издялкаш леда
С от кръвта измечтан сатър
„Докога ще го преда?”

Докога небето се разприда
И възелът му плаче сляп
И върху равната трева
„Преди, все още (си) слаб”

Осем загадки без отговор
И девет леда без въпрос.
Решетка счупена без затвор
„Издялан беше пуст преди
А и сега оставаш тъмен кос”.

Ръцете хлъзгат по кристала
Изпридат халат от небеса
Ръбът се затъпява, предала
Се е последната нишка коса.

Косът стои
В камък вклинен.
Вдигни очи
Иде новият ни ден.

[cookie_power]

хубаво е