Картината към Ванир

“Dying with sorrow not in hand
Welcoming my Gods…
An equal I am”

Горите свистят с клони
Приветстват умрелия Един
И смъртна дума ще се отрони
Ще се извие кръшна – като дим.

Земята тръпне и стене
Целува тялото с пръски от кал
А духът просто уморен е
Ще се завърне - несломим, цял.

Небеса кървят и пиянстват
Облаци сърдито вятъра убиват
На очите сложен изпосталял плат
Нима гордост и чест тъй се покриват?

Портите зейват отворени;
Пътеката към Езир и Ванир -
Изложена и приета.
Отдолу йотуни бягат прогонени
А горите свистят безспир.

Душата, казват, е вече приета.