Миличка, напълно те разбирам, знам че е ужасно. Непрестонните кавги в семейството се отразяват и на децата и на тяхното ежедневие, също така и на държанието им извън дома. Разбирам те и знам, че не ти е лесно, защото и аз сега съм в подобна ситуация. Наще като се скарат започват да си мълчат, да се мусят и да не си говорят с дни, а тишината ме убива, а може и седмици ... имало е случай и месец. Просто се подминават, все едно не се познават. Не мога да завържа пълноценен разговор с баща ми, всички сме изнервени, говори се без уста и без настроение. Всеки си стои в някаква стая и гледа да не е в близост с другия (за родителите ми става въпрос). Баща ми днес имаше рожден ден, той е почерпил на работата си кой знае с какво, защото така пише в една негова книга, а у нас само с кутия бонбони ... утре е нова година, нямам никакво настроение за празнуване! И постоянно се притеснявам за здравословното им състояние ... моята ситуация е по-различна от твоята, но мисля че и на двете ни не ни е лесно. Трябва да сме силни и да вярваме, че нещата ще се оправят, но мисля че сме безсилни да се борим с това, защото както каза ти това не е за пръв път у вас, както и у нас. Това се епревърнал в начин на живот и ние ще стискаме зъби и трябва да го търпим. Миличка, искрено ти желая нещата у вас да се оправят, БЪДИ СИЛНА! Ти можеш!