Живея в едно забутано село, около мен няма пукнат човек(освен бабичките, но тях не ги броим). В София ходя само на училище - поне си имам транспорт. Та сами виждате - трудно ми е да излизам навън с приятели, а ако изляза, то си тръгвам в 5 за да мога да се прибера по що-годе светло. Баща ми постоянно ми говори да не седя толкова много на компютъра. Ето, че и постоянно ме наказва. Не знам колко от вас са наказвани две поредни летни ваканции без никакъв компютър като се има в предвид, че нямат нищо друго, което да ги крепи в скапаният им живот. Ето, че аз съм. За оценки, за всичко, баща ми гледа да ме накаже да не стоя пред компютъра и то не за 1,2 дена, а с месеци!!! Един от най-добрите в класа съм - в английска гимназия съм все пак, по английски изкарвам само петици, като повечето от класа се кефят и на тройка. Баща ми знае, че съм в десетте най-добри, но въпреки това ме наказа да не седя на компютъра по време на учебната година(тъкмо половината от първия срок тази година - 8 клас съм - ми беше първият път да мога да седя на компютъра, когато не съм във ваканция) за да мога да си вдигна успеха. Тоя човек не разбира, че успеха ми се понижава още повече, като ме наказва. А даже не мога да седя, когато наще ги няма, т.к те по цял ден са си у нас(само баща ми сутринта има работа за 2 часа и това е). Разреши ми само петък, събота и през ваканциите. Но ето, че явно е решил, че и това ми е много. Онзи ден ми дойде в стаята в 23:40 и ми каза да си лягам. Добре де, казах му след малко. В 24:00 бях готов за лягане, когато един приятел ми звънна по Skype да ме пита нещо спешно. Приключихме, изключих компютъра и точно в 24:20, когато се изключваше, баща ми дойде, пита ме защо не съм си легнал още и почна да ме налага(така беше побеснял, имам рани на ръката). Та ме наказа да не седя на компютъра до лятната ваканция.
Освен това съм единствения от класа, който звъни на родителите си всеки път след училище само да си хаби безплатните минути. Ето един примерен разговор:

- Прибирам се от училище.
- Добре. Какво се случи в училище?
- Ми нищо особено.
- Айде чао.
- Чао.

Ако не проведем този "смислен" разговор ме наказват. Един път баща ми ми беше казал да се прибирам веднага(без да ми каже защо, т.к си нямаше и причина - Петък беше). Аз се отбих през KFC само за 20 минути, имаше огромно задръстване и докато съм в автобуса баща ми ми звънна:

- Трябваше да си се прибрал преди един час. Какво става?
- Ми минах само за малко през KFC, а и има голямо задръстване.
- Хубаво, сега ще мислиш Събота и Неделя, наказан си!

Като го питах защо - трябвало да изпълнявам това, което ми казва и винаги да казвам къде отивам. Какъв е този ненавременен "родителски контрол" не знам. За 5-годишен ли ме смятат, не знам. Като се опитам да говоря с баща си, някак си да го разубедя да ми отмени наказанието упорства, та упорства. Обясних му, че онзи ден е трябвало да помогна на приятеля ми, а той "Като ти кажа нещо трябва веднага да го изпълниш. Нищо не е по-важно.".

Не знам вече - ще бягам ли от вкъщи, какво. Не може така. Аз заради тоя не мога да се съсредоточа върху ученето. Само при мисълта, че съм наказан и, че другите си живеят живота ми се реве. Вместо да си подобрявам успеха от наказанията, аз си го развалям тотално.