Цитирай Първоначално написано от Boyd
Ами просто си попаднал на родител идиот. Не те знам къде живееш, но явно е по околието на Стара планина - там в някое селце.
Мне, живея в Кокаляне(точно да Панчарево).
А отностно говоренето с майка ми - като бях малък(тогава живях в Дианабад - сега апартамента е под наем) баща ми беше на работа до обяд, прибираше се към 12 часа, спеше до 3 и излизаше да пие с приятелите си. Връщаше се късно през нощта. А през времето, през което не спеше, не беше навън с приятели и не беше на работа се караше с майка ми. След един доооооооста голям скандал(в коридора без да искам изпуснах гайчния ключ и баща ми като почна да ме бие, майка ми чак му налетя с нокти) отидох да живея при баба ми(майката на майка ми), живях там целия 2 ли 3 клас, забравих, когато лично АЗ ги събрах. Колко съм ревал наще да се съберат, тъпият аз! Адски съжалявам, че ги събрах, но какво да се прави... Точно след това ми се роди сестра(вече е на 4 години и малко), та тогава се преместихме да живеем и тук, където сме сега и баща ми не излиза много често навън. Стои си в къщи, но за сметка на това командва всички и ВСЕКИ ден е нервен. Малко са моментите, когато е бил весел. Постоянно ми прави забележки, че не се държа като човек, а той самият няма никакви обноски. С майка ми(най-вече тя) постоянно го обслужваме, а той не прави почти нищо, само седи и негодува. Управдава се със "А ти ли ще караш децата на училище?". Майка ми иска да има семейство, а друг не иска. Само за това не го е разкарала още. От малък майка ми ме плаши с баща ми като с мечка "Ще викна баща ти, ще викна баща ти.", така за всичко. Тя самата може само да крещи като истеричка само и само баща ми да не ме хване, че правя нещо "нелегално". Баща ми като ме накаже или набие майка ми само идва и ми казва - "Спокойно миличък, обичам те.". Като гледам как някои хора си говорят с родителите направо като с приятели ми се реве!!!!!!!!!!!!! Колко пъти ми е минавала мисълта да си търся други родители или да избягам от вкъщи...