пфф стига бее случи ми се преди да замине за година..че и повече..
аз даже нямах цял ден с него..а около 20 мин...само го прегърнах и чувствах че ако го пусна всичко в мен ще рухне..тоолкова трудно ми беше..не можех да повярвам че се случва и още е така просто се радвах на последните минути в които ще съм с него..и го гледах в очите..защото те са адски красиви..исках да запазя в съзнанието си погледа му..който винаги ме подлудяваше...като го пуснах просто тръгнах..ама нямаше как да не се обърна..и като си помислих че го виждам за последно просто почнах да плача..и не можех да спра и си вървях по тъмното..и плачех

така че радвайте се на човека който обичате защото никога не се знае какво може да се случи...при мен заминаването му ми падна като гръм от ясно небе..