Отговор в тема
????Първоначално написано от Darkkiss
Нали едно дете се създава от двама души,участието е 50 на 50,защо ще убиваш момичето?!
Бих го премахнала , чрез инжекции ( 3 последователни) , защото нито организмът ми е готов да износи бебе , нито имам собствени доходи , нито ще мога да му дам това , от което то ще се нуждае.
Envoi moi ! ;]
^Ако хванеш бременността до 5-та г.с., може. После се прави аборт!!!
Аз попринцип съм много против кюртажите , но като ти дойде на главата и като нямаш друг вариянт
Envoi moi ! ;]
Е, може и с вакум.
Ако на този етап от живота си забременея ще махна детето, защото не мога да си позволя да гледам две бебете /макар, че се шазя, за да не се стига до там/. След 5-6-7 год. ако забременея ще си го оставя.
ще го махна.
ще направя аборт.
Ще го запазя 99.9% .. Финансово няма да е кой знае какъв проблем. Живея в чужбина и държавата дава апартамент и помощи на самотни майки ако са над 16.
Прекалено малка съм,за да почвам полов живот.Но ако примерно си представим,че водя и един ден разбера,че съм бременна..аборт задължително.Не знам на 14 как ще гледам дете.Аз едвам себе си гледам(и то не особено успешно),камо ли да се грижа за едно малко човече.Мисля,че ще е покъртително да имам дете на 14-15...просто изпитвам панически ужас,само като си представям ситуацията.Даже наскоро бях гледала някакъв документален филм,беше за развитието на бебето в утробата и после сънувах,че съм бременна и с корем.
Цял ден бях в шок и не можех да се отърся от страх.Простоо...не съм изобщо готова психически,физически също,а финансово още повече.Децата не са само да си ги дундуркаш,да го храниш и да му сменяш памперсите.Който иска толкова да има такова,да отиде да си вземе от онея кукли..те вече пикаят,хранят се,вода пият,плачат..
Не си струва да имаш дете,ако цял живот ще го обвиняваш как ти е провалило живота и като не можеш едни маратонки да му купиш даже.
Прекалено малка съм,за да почвам полов живот.Но ако примерно си представим,че водя и един ден разбера,че съм бременна..аборт задължително.Не знам на 14 как ще гледам дете.Аз едвам себе си гледам(и то не особено успешно
donqkade sum saglasna s teb no ot druga strana kakvo e vinovno deteto 4e ti (da kajem hipoteti4no ako zabremeneesh) ne si se pazila ili e stanal gaf. tova dete nqma li prava kato 4oveshko su6testvo i koq si ti da mu re6ava6 sudbata prosto ei taka ?
Сълзи ли чакаш ти? Сълзи не ми отиват... Ще се усмихна пък, така съм го решила.
"Никога не плачи за това, което не плаче за теб."
Коя е тя? Може би негова майка...
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
^Именно.На мнение съм,че ако ще водиш полов живот,трябва да си готов да понесеш последствията,ако стане фал.Под фал разбирам не само бременност,ами и някоя болест.Да,може да прозвучи глупаво,но при мен няма това да се случи.Ще правя секс,когато имам човек до себе си,на който вярвам и разчитам,когато съм достатъчно пораснала,за да мога да поемам отговорност за действията си,когато съм на достатъчно нормална възраст,за да имам сексуални отношения с някого и няма да ме е срам да купувам презервативи и противозачатъчни,когато няма да се страхувам,че ако имам дете,нашите ще ме изселят от нас,когато...да продължавам ли?Не мисля,че е нужно.Представи си теоритично,че правя секс с презерватив и едновременно с това пия,и противозачатъчни.Презерва ива се къса,противозачатъчните не са си свършили работата и тогава защо за бога трябва да задържа детето?Разбирам да не съм се пазила,презерватива да се скъса,но при такова добро подсигуряване да забременея...просто не смятам,че съм длъжна да задържа детето,щом не го желая,щом въпреки огромните усилия то се е пръкнало(знам как прозвуча).Иначе мисля,че ако се случи да забременея,когато не пия нито противозачатъчни,нито съм ползвала презерватив,тогава сама съм си виновна и е нужно да си поема отговорността.И пак казвам,достатъчно отговорна съм,достатъчно образована съм на тема секс и никога не бих допуснала да правя секс без предпазни средства или на такава крехка възраст.14-15-16,за мен си е една такава възраст и не мисля,че една девойка може да поеме отговорността.Има и изключения,но лично аз не бих могла.Затова и си опичам акъла,държа си краката затворени, не съм заета с въпроси от рода :"Как да кажа на родителите си,че съм бременна на 14?";"Гади ми се,закъснява ми,ами сега?" и прочие.Изобщо не ми е хрумвало на главата да правя секс.Нито имам човек до себе си,нито пък интересите ми са насочени в тая посока.Гледам си ученето,което ми е най-важно в момента.Коя е тя? Може би негова майка...
Аз ще съм момичето,което ще трябва да го носи 9 месеца в утробата си,което после ще го ражда,кърми,възпитава и гледа,ако реши да го задържи.Не виждам смисъл да имам дете,когато не го желая,което само ще страда занапред,заради лишения,аз като 14 годишна майка едва ли бих могла да му дам нещо.Ще си го призная:освен,че ми е ужасяваща мисълта да раждам и гледам дете,не желая да напълнея,бюста ми да се развали,дрехите ми да са оповръщани.Децата са възможно най-милите и чисти същества,но просто аз не съм готова да имам такова.И не,"детето" няма права като човешко същество.Първите няколко седмици то е просто едно яйце.После става ембрион и така в продължение на няколко месеца се оформя.Първите няколко месеца то е парче месо.И както казах,благодарение на мен то би се развивало и живяло,...ако реша.tova dete nqma li prava kato 4oveshko su6testvo i koq si ti da mu re6ava6 sudbata prosto ei taka ?
napulno sum saglasna s teb 4e trqbva da se pravi sex kogato mojesh da ponesesh otgovornostite koito idvat s nego
Сълзи ли чакаш ти? Сълзи не ми отиват... Ще се усмихна пък, така съм го решила.
"Никога не плачи за това, което не плаче за теб."
на 16 години???
Мда...на 16 години???
Едно е сериозен приятел на 26 и да стане случайно, друго е на 16...
"... И знай, че само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!"
~
When I see you, you make me lose all control
Like a fire, burning deep in my soul!
Не сега много ясно беМда...на 16 години???
аз не бих го махнала въпреки че момента не е много подходящ за бебе.имам стабилен човек до мен а и съм на 19(не че се имам за много голяма де)а и щом ми се дава въузможност да дам живот на някого защо трябва да го убивам?
бе ти се пази...Не сега много ясно беМда...на 16 години???
и на 20 тепърва живота започва...
Точно в този етап от живота ми ,признавам си не съм готова за дете,не психически,емоционално,а материално.Искам повече от всичко детето ми да се роди и да израстне в едни наистина прилични условия,да му дам всичко от което има нужда,не родителите и роднините ми,а аз и съпруга ми.Ако пък съдбата си направи "лоша" шега,не бих го махнала,не съм готова,но не бих го и махнала.
Абе да не се стига до това,още ми е прекалено рано за деца.Естествено,ще се обсъди и с бащата,но искам да следвам,да поживея малко.А и наистина ще ми е жал ако абортирам,но не виждам друг изход.Айде да на дава господ такова нещо..
Ако ми се случи на тази възраст, на която съм...при всички положения аборт..независимо дали си имам сериозен приятел или не...Абсурд !
Ако се случи в перода 20-30 и си имам сериозен приятел, ще го задържа, но сигурно ще рева 1 месец...депресии работи...
Над 30 ако си имам мъж вече може би ще го приема нормално
Във всеки случай ще го родя. Не мога да убия нещо, което е в мен, което е живо.
Stay up all night with the stars *
[quote="NoFuckinWay"]Ако ми се случи на тази възраст, на която съм...
кой нормален ще убие такова невинно същество, то не е виновно, че се случват гафове
[imghttp://breathe.blog.bg/photos/26135/red_heart.gif[/img]
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
