Коя е тя? Може би негова майка...
^Именно.На мнение съм,че ако ще водиш полов живот,трябва да си готов да понесеш последствията,ако стане фал.Под фал разбирам не само бременност,ами и някоя болест.Да,може да прозвучи глупаво,но при мен няма това да се случи.Ще правя секс,когато имам човек до себе си,на който вярвам и разчитам,когато съм достатъчно пораснала,за да мога да поемам отговорност за действията си,когато съм на достатъчно нормална възраст,за да имам сексуални отношения с някого и няма да ме е срам да купувам презервативи и противозачатъчни,когато няма да се страхувам,че ако имам дете,нашите ще ме изселят от нас,когато...да продължавам ли?Не мисля,че е нужно.Представи си теоритично,че правя секс с презерватив и едновременно с това пия,и противозачатъчни.Презерва ива се къса,противозачатъчните не са си свършили работата и тогава защо за бога трябва да задържа детето?Разбирам да не съм се пазила,презерватива да се скъса,но при такова добро подсигуряване да забременея...просто не смятам,че съм длъжна да задържа детето,щом не го желая,щом въпреки огромните усилия то се е пръкнало(знам как прозвуча).Иначе мисля,че ако се случи да забременея,когато не пия нито противозачатъчни,нито съм ползвала презерватив,тогава сама съм си виновна и е нужно да си поема отговорността.И пак казвам,достатъчно отговорна съм,достатъчно образована съм на тема секс и никога не бих допуснала да правя секс без предпазни средства или на такава крехка възраст.14-15-16,за мен си е една такава възраст и не мисля,че една девойка може да поеме отговорността.Има и изключения,но лично аз не бих могла.Затова и си опичам акъла,държа си краката затворени, не съм заета с въпроси от рода :"Как да кажа на родителите си,че съм бременна на 14?";"Гади ми се,закъснява ми,ами сега?" и прочие.Изобщо не ми е хрумвало на главата да правя секс.Нито имам човек до себе си,нито пък интересите ми са насочени в тая посока.Гледам си ученето,което ми е най-важно в момента.
tova dete nqma li prava kato 4oveshko su6testvo i koq si ti da mu re6ava6 sudbata prosto ei taka ?
Аз ще съм момичето,което ще трябва да го носи 9 месеца в утробата си,което после ще го ражда,кърми,възпитава и гледа,ако реши да го задържи.Не виждам смисъл да имам дете,когато не го желая,което само ще страда занапред,заради лишения,аз като 14 годишна майка едва ли бих могла да му дам нещо.Ще си го призная:освен,че ми е ужасяваща мисълта да раждам и гледам дете,не желая да напълнея,бюста ми да се развали,дрехите ми да са оповръщани.Децата са възможно най-милите и чисти същества,но просто аз не съм готова да имам такова.И не,"детето" няма права като човешко същество.Първите няколко седмици то е просто едно яйце.После става ембрион и така в продължение на няколко месеца се оформя.Първите няколко месеца то е парче месо.И както казах,благодарение на мен то би се развивало и живяло,...ако реша.