Още колко с твойто име все по грешка ще наричам,твърде бързо преценихме,любовта си замразихме.Лъжем се,че се забравяме,напразно бягаме,самотни лягаме-лъжем се.Пазим се,на думи мразим се,следи изтриваме,но не е минало-лъжем се!
Москва в сълзи не вярваше, а само в любовта...Мои са отново сутрините, телефонните разпечатки, погледа от балкона, съседа. Сърцето.