- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Забравените
Забравените
"От ковачници черен дим
Ковем с хъс и злоба
Бяхме в сън, не ще заспим
Пак в прегръдката на гроба.
Щит, Щит ще ковем
От омраза, с топла подплата -
Огненочерно създание в плен -
Ще търсим заслужена разплата.
Пушек и пламък сред черни очи
Люти!, ала ще сътворим сечиво
Дим вдига се и от безчетни души
Разстила се мътно прах-зарево.
Химн под безтелесните простори
На злоба нещастна и скръб
Димът наш със светлина се бори
Пронизва лъчите й във гръб.
Щит, Щит ще ковем
Че време е за нов край на света
Ковчег черен сътворен
Ковчег от на ковачниците плътта."
И Забравените продължиха свойта песен
Зимата сбърка се с пролет, лятото - с есен.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Много ми допада.
И Забравените продължиха свойта песен
Зимата сбърка се с пролет, лятото - с есен.
Срахотен край.
Поздавления![]()