Любовта през моя пречупен поглед ;D

[ImmortalForever]

Ами честит рожден ден на патерици.Много хубаво нещо си написал, но прдпочитам да си се страхувам от нея.По-удобно ми е някакси.

[aka6a_vamp]

ммм хубава тема...

[mickelangelo]

Изказването ти е много интересно ... да ти е честит рождения ден .. аз съм след 7 дни ... и определено ти щрака акъла знам какво е да мислиш за всичко което се случва но по някога просто трябва да спрем да мислим и да действаме .... учи се трудно .. но ефекта е много интересен и приятен

[Liar]

Хепи бърдей ту ю,хепи бърдей диър Уини,хепи бърдей ту ю
Иначе темата ми хареса.Обаче ме интересува осносно извода,до него благодарение на книгата ли достигна?Иначе книгата ще я прочета,мерси.
В момента съм започнала "Мъжете са от Марс,а жените от Венера".В нея се обясняват разликите между половете.Авторът й казва,че благодарение на семинарите му хиляди двойки пред развод са спасили брака и изобщо отношенията си и години след това живеят в разбирателство.Ако приемем това за вярно,цялата теория за любов въпреки всичко и всеки се изпарява(въпреки че никак не ми се иска да е така).Но няма да прибързвам със заключенията,като прочета цялата книга,тогава ще дам мнение.Може между двойките да няма любов в пълния смисъл на думата,а да е само някой от видовете и,които психологията описва.Може просто да живеят в разбирателство,а самата искра да е угаснала.Да се спогаждат един към друг.А онази любов не предполага ли пълно съвпадане...
Но пък си мисля,че главно мислещите хора могат да я изпитат.Вярно,за тях(или може би трябва да кажа "нас"? ) е много по-трудно да намерят обекта на желанията си,защото имат изградени съществени ценности,подбират,анализир ат.Срещат трудности.Но пък кое е лесно?Да си хванеш първия/първата,която ти е грабнала окото-да,но каква е цената да живееш с такъв човек,с който не си съвпадате достатъчно?Точно разумният човек ще знае,ще е по-добре да имаш един човек,на когото да се посветиш,а не всеки ден да си прекарваш времето с различни,от които нямаш полза(не материална!).А в една друга книга(тя е малко "по-фантастична",ако мога така да се изразя...) се обяснява,че ние хората създаваме семейство с двама души,защото въглеродите били два,възглеодната връзка се състояла от две вещества или нещо друго се състоеше от две вещества.Някакво химично/физично обяснение беше,не мога да си го спомня,не искам и да чувам за тези предмети,така че,ако съм написала някоя глупост ще ме извинявате.Та,ако и това приемем за вярно,пак теорията за двама единствени души,родени един за друг остава на заден план...Много лошо.Но пък в същата тази книга основен мотив е и любовта,чистата любов.Изобщо.Но може би така сме устроени...Не знам...

[Glorious]

Най-после някоя тема за разсъждения. Мислех, че няма да я доживея и ще чета цял живот теми от рода: "аз съм на 13 той на 40 но го обичам" или пък "аз му изневерих защо скъсахме?". По темата, това за интелигентността не мога да го потвърдя или отрека но все пак мисля, че по интелигентните хора действат по-практично. Аз се влюбвам много рядко защото като погледна момичето и начина по който се държи и веднага решавам колко време ще продължи връзката ни. Песимист ли съм или реалист незнам но винаги така става.

[Liar]

Реалист,защо песимист...Всъщност и при мен е така-дори не е нужно с другия да си говорим-достатъчни са ми да го гледам няколко минути и да видя как се държи и изобщо как изглежда.И аз разбирам и дали ще си допаднем(като приятели например) и доколко.Може пък хората да си общуват на някакво подсъзнателно ниво или с феромони или какви бяха там...Имаше някакво изследване,в което се казваше,че на човек са му нужни 5 мин,за да прецени другия.Но не помня дали ставаше въпрос за външен вид или нещо друго...

[Re5peC7]

значи всички хора са глупаци? Защото всички рано или късно срещат любовта

[Mepuk]

omg

[Whyniser]

Liar да ти кажа идеята за жалост,която ми се върти в главата е доста огромна за да напиша тук.Пък и не съм я подредил както трябва.За книгата тя е много хубава.Описани са нещата в различен ъгъл откъм интелигентноста,които имат хората.Смисъл всеки я разбира по различен начин.Книгата е прекрасна както също ти препоръчвам горещо "Подсъзнанието може всичко" от Джон Кехоу.Там също са описани много интересни неща.Как всичко идва от подсъзнанието.Учи ни да бъдем по-добри,разумни,отговорни и с повече положителни неща и още неща.Просто като прочетеш ще видиш каква ми основната идея.Иначе,ако седна да си пиша идеята ще е към 20+ страници само че късно ми светна идеята.Понеделник на даскало.

[Glorious]

Реалист,защо песимист...Всъщност и при мен е така-дори не е нужно с другия да си говорим-достатъчни са ми да го гледам няколко минути и да видя как се държи и изобщо как изглежда.И аз разбирам и дали ще си допаднем(като приятели например) и доколко.Може пък хората да си общуват на някакво подсъзнателно ниво или с феромони или какви бяха там...Имаше някакво изследване,в което се казваше,че на човек са му нужни 5 мин,за да прецени другия.Но не помня дали ставаше въпрос за външен вид или нещо друго...

Абсолютно по същия начин. Много често започвам на последък да се чудя дали съм прав, въпреки, че чуствам, че е така.

[malone]

Най-голямото ми прозрение е че АКО си твърде интелигентен и просто знаеш кое какво е - любовта не може да те споходи, просто защото ума ти вече контролира всичко.

Не съм съгласна. Всеки може да се влюби, но тези твърде интелигентни хора (както ти ги наричаш) по-скоро ще отрекат, че е така, защото любовта те кара да правиш много безсмислени неща, а това за тях не е допустимо.

И ЧРД. ;]

Допустимо е и за тях,защото преди всичко са хора и те бъркат.Може би единствената разлика е в това,че тези хора ще започнат да обвиняват себе си,че примерно нещо във връзката не се е получило.Интелигентният човек е по-чувствителен,защото има някакви разумни представи за любовта,но които често не се препокриват с реалността.

[Liar]

Whyniser,благодаря ти за препоръката!И преди бях срещала това заглавие,но не се наемах да потърся информация.То и аз съм доста заета покрай училището...
malone,в кое отношение не се припоркриват с действителността?