Molq ako nqkoi moje da mi pomogne s ese po temata "Милосърдието е благодат за даващия и за получаващия".Trqbva mi za ponedelnik (05.01).
P.S.sry za latinicata flex type se precaka..
Сърцето е изворът на живота. Нали то ни кара да чувстваме, да изпитваме радост и любов, болка и тьга?Има време да обичаш и да мразиш, време за война и за мир. Важен е изборът който ще направиш, за да бъдеш достоен тук и сега. Да бъдеш мъдър и да насочваш сърцето си по правия пьт, защото „грях на този които може да направи добро, а не прави"
Понякога отварям стария си дневник и четейки историите в него се смея и плача. Скъпи спомени, които съм записвала срещайки поглед или разминавайки се с уханието на парфюм. Но има неща, които не можеш да напишеш с думи. Те са там, впили се в съзнанието ти и колкото и да се стремиш, не би могъл да ги забравиш. Как бих могла да забравя жестокостта на децата, които срещнах онзи ден. Те хвърляха камъни по бездомно куче, увило крака си в някаква тел и се смееха. То се мяташе бясно и виеше от болка. Разтреперах се и извиках от ужас да престанат, а те бързо се разбягаха. Когато отидох до кучето, то ръмжеше и лаеше свирепо. Личеше си, че няма вяра в хората и няма да ме допусне до себе си, а кракът му беше разранен и окървавен от телта. Стоях там безпомощна, вперила поглед в очите на животното, в които четях страх и ужас. В моите личеше същото, но как бих могла да помогна? Чувствах се безсилна и виновна, че няма какво да направя.
Живеем във време на предизвикателства, които се изправят пред нас като бариери. Понякога е трудно да ги разрушим сами. Дали това е слабост? Какво ли е да видиш някои свои близък с изпито пожълтяло лице, с изплашен влажен поглед, очакващ съдбата си? Някоидогото животът е хванал в своята примка и го стяга бавно и болезнено. Живееш с мисълта, че си безсилен и нямаш средства да му помогнеш. Няма по-страшно от отчаянието!!
Идва Коледа — онзи светъл християнски празник, които носи уют и стопля душата. На екрана на телевизора се появява малко момиче, което с насълзен поглед и меко гласче заявява, че иска от Дядо Коледа майка и татко. Това детско желание кара човек да се разчувства. Една толкова малка и изстрадала душа, те прави слаб и безпомощен пред съдбата. Кара те да игнорираш всички свои дребни проблеми, за да видиш истинската болка, да я почувстваш със сърцето си и да изпиташ нужда да дадеш нещо от себе си, за да помогнеш. Защото тази доброта ще те направи силен, за да изживееш и оцениш важните неща в живота!
Навсякъде по света се организират кампании за съпричастност и подкрепа. Не, защото "милосърдният ще бъде помилуван", а защото сме хора и ценим живота. Милосърдието-това е нужно на всеки от тях, за да им вдъхне сила и воля за живот. Да покаже и на теб самия, че добротата е онова богатство, което те кара да се чувстваш значим.
Не всички имат късмета да притежават покрив над главите си, да са здрави и да имат родители и близки, които да ги подкрепят. Живеем в свят, в които неволите ни съпътстват всеки ден, на всяка крачка. Те смачкват духа ни и ни карат да чувстваме празнина. Като занесем старите си дрехи в дом за сираци, хвърлим кора хляб на бездомното куче или пуснем монета на бездомника в подлеза, ние трябва да знаем5че сме сторили добро и сме направили света малко по-добър. Да бъдем хора и да оценим сторената добрина!!!
Само чрез милосърдие могат да се решат проблемите на страната. Милосърдието е противоположността на закоравялото сърце. Който е милосърден събира богатство в сърцето си, което му осигурява чистота на съвестта. Това е едно практическо приложение на Човещината, която се култивира в човечеството от хилядолетия - когато видиш някой, който има нужда от нещо, което ти имаш в излишек, трябва да му го дадеш. Ако чакаме на държавата да нахрани бездомните деца, да ги облече, да ги изкъпе, да ги подслони, да ги обича като свои деца, това няма да стане и нашата съвест ще е потърпевша. И обратно, ако всеки повярва, че е негова работа да помага на всеки, който е в нужда, България ще стане истински Рай. Всеки трябва да разбере, че материалното състояние не може да ти се оправи, ако около теб има бедняци, бездомни деца, нещастни, гладни хора. Истинския богаташ е само този, който живее сред щастливи, чисти, нахранени, облечени хора. Най-голямото нещо, което дава една милосърдна постъпка е за самия милосърден човек - а именно, че е мил по сърце. Тази милост е топлина, истинската топлина за душата, която не може да се купи с пари. Който дава трупа истинско богатство в себе си, освен че помага на нуждаещия се. Който помага от сърце, защото сърцето му се смилява при вида на дете без дом и майчина ласка, той е искрен работник за благото на Човечеството и наградата му ще е най-голяма и най-стойностна. Закоравяло сърце в една или друга степен имат повечето хора в наши дни. Тежките условия на живот, причината за които е не друго, а егоизма на повечето хора, могат да построят дебели стени около сърцето на човека и това води към групово страдание по отделно. В това положение всички страдат на саме, за себе си, а за да не страдат се отдават на разврат. На такова животинско оцеляване е обречено всяко общество, в което няма милосърдие. Само преди 100 години в тази страна милосърдието е било на много по-високо ниво. Самото безличие на големия град създава условия за живуркане на хиляди закоравели сърца, които се крият зад \"лошото управление\". В такова сборище, а не общество, се ражда най-страшната болест - малодушието, което води след себе си всички останали болести. Това душевно заболяване трябва да бъде лекувано с положителен пример. Съветвам всеки от вас, който иска да се нарече Човек, да носи винаги храна и когато види бездомно дете, да му дава от сърце, с Любов, защото само като приемеш това дете като свое можеш да видиш истинската му същност и да го насочиш към правилен начин на живот - хигиена, редовно хранене, прилежна работа. Не разчитайте на държавата да разтопи леда във вашите сърца. Дори и тези деца да се отведат в някой пансион, ако вие не участвате в това, сърцето ви пак ще си е закоравяло. А който е милосърден си създава един устойчив дом, където всички са му приятели и Любов цари. http://petar.no-ip.
През своя жизнен път човек научава много неща. Прави грешки, учи се как да ги поправя, как да избегне повтарянето им. Стреми се да се развива – трупа знания; осъзнава какво желае и как да се бори за него. Влюбва се – получава и дарява любов и всеотдайност. Поставя си цели и след това ги постига. Върви по път, който сам си предначертава. Трупа опит и го споделя. Живее. Един от най-важните уроци, които човек трябва да усвои през живота си, е да умее да различава доброто от лошото. Понякога границите между тези две понятия са толкова неясни, че лесно можем да се заблудим и да ги объркаме едно с друго. Възможно е да се получи разминаване между представите на хората. Това е особено вредно за едно общество, където е важно всички участници в него да имат сходно мислене, да изповядват идентични идеи. Всичко това е необходимо, за да се постигне усещане за единомислие, задружност и сигурност. Но как могат да се накарат толкова много хора да мислят по един и същи начин? Как може да се избегне едно несходство, което може да доведе след себе си конфликти, негативизъм и проблеми? За да се постигне това, хората са решили да приемат едни морални ценности, които са се доказали като необходими през годините. Утвърдили са се и скоро всички са започнали да ги приемат като безусловно верни и да се стремят към тях. Тези ценности нарекли “добродетели”.
Въпреки, че почти всеки има своя представа кои човешки качества могат да бъдат включени в групата на добродетелите, този списък едва ли може да бъде представен с претенции за пълна изчерпателност. Затова няма и да се опитвам. Няма и да се спирам с някакви подробности върху всеки добродетел. Това, с което ще се задоволя, е да изброя една част от тях, без да претендирам, че други не съществуват. Според моите разбирания ето част от добродетелите – любов, приятелство, скромност, търпимост, чувствителност, щедрост, съобразителност, смелост, честност и пр. Този списък може да бъде продължен с още много примери. На пръв поглед те изглеждат несвързани помежду се. Всяко от тези понятия носи своя сила, свои изисквания, свои методи за постигане, своя сфера на прилагане и т.н. Но ако опитаме да открием нещо общо между всички тях, да намерим този добродетел, който въплъщава в себе си по мъничко от гореизброените, едно от първите понятия, които изникнат в съзнанието ни, ще е “милосърдието”.
Милосърдието. Дума, звучаща толкова простичко. Сърце, което е мило, добро. Сякаш дори само това изречение да се каже за него, то пак ще е достатъчно. Но какво означава да имаш добро сърце? В какво се изразява милосърдието? Какво носи то? Какво се постига чрез него? Тези въпроси изскачат веднага и не бива да бъдат оставени без отговор. Ще опитам да отговоря на тях като си помогна с една случка.
Дом за деца лишени от родителска грижа. Намира се в северозападната част на страната, близо до изпустяло селце, далеч от строгия наблюдателен поглед на важни “клечки” и пропуснато от могъщите медии. Домът представлява двуетажна къща с четири стаи. Леглата в него са петнайсет. Децата, които трябва да спят на тях, са двайсет и осем... “Храна” е думата, предизвикваща интерес в съзнанието на малките, но никое от тях може да каже, че поне веднъж в живота си й се е насладило обилно. Стомасите къркорят, хлябът е основно и вкусно дневно меню. Е, почти никога не е пресен, но веднъж като се свикне с твърдостта и странната му миризма, става дори апетитен. Децата са нетърпеливи да дойдат празниците, защото това е времето в годината, когато могат да опитат нещо по-различно – месен продукт, кашкавал, пресни плодове, сок... Все неща, които за нас са ежедневно присъстващи на трапезата. Дори не ни правят впечатление. За тези деца обаче това е богатство. Тази история може да ни натъжи. Може пък да не ни направи впечатление или дори още по-лошо – да ни накара да кажем жестокото и студено: “Е, нищо де, случват се такива неща. На всеки каквото му е писано...” Ако това дори ни мине през главата, значи сърцето, което тупти в гърдите ни, е останало там единствено като анатомичен орган. То не изпитва чувства, нито човещина, не е способно да реши да промени по някакъв начин нерадостната съдба на тези малчугани. Но за тяхно щастие се появява господинът Х. Той е средно заможен, изкарва добри пари и е доволен от живота си. Наскоро му е провървяло, бизнесът му е потръгнал добре и в резултат за кратко време той успява да натрупа завидна финансова сума. Той живее в този край на страната и пътува към градчето В., където трябва да сключи важна сделка. Главният път е затворен и той случайно попада край гореспоменатия дом. Това, което вижда там, го развълнува дълбоко. Решението, което взема, се появява спонтанно и непреодолимо. Седмица по-късно управителят на дома събира децата и им съобщава радостната вест, че ще започне строителство на ново крило към къщата, получават се нови легла и завивки, комплекти чисти дрехи и лекарства. За първи път от съществуването си този дом ще разполага и със свой бюджет, който ще позволява на децата да забравят какво означават думите “студ”, “недохранване”, “липса на книги и играчки”, “липса на елементарни условия за живот”. Те са изненадани. Учудват се и питат как се е стигнало до това чудо. Директорът им отговаря...
Защо господин Х. прави всичко това? Защо отделя една огромна сума, която в никакъв случай няма да е излишна за него? Защо решава да подаде ръка на хора, които за първи път в живота си вижда? Едва ли и самият той може да отговори. Няма рационално и логично обяснение. Постъпката му не е нещо, което ще се приеме нормално от всички. Сигурно ще има хора, които ще рекат: “За какво се занимава въобще? Какво ще промени?” Колкото и объркващи да звучат тези въпроси, толкова простичък е и отговорът им: ще промени всичко. Ще донесе топлота, щастие и вяра в доброто у хората. Ще накара тези малчугани да говорят радостно за “чичкото, който ни помогна”. Ще станат по-добри. Вероятно ще спрат да мислят, че са изоставени от света. Дори може да престанат да изпитват озлобление към несправедливия живот. Ще имат почти нормален живот. За първи път ще бъдат щастливи. Ще се усмихнат. А колкото и странно да звучи, господин Х. ще спечели много повече, отколкото може би предполагаме. Ще спечели признателност, благодарност. Ще се наслади на прекрасното чувство, че в живота си е постигнал нещо, което малко хора ще направят – бил е полезен и е донесъл щастие. Ще бъде удовлетворен. Ще е щастлив от постъпката си, ще се чувства по-лек, по-способен, по-силен. Ще осъзнае, че светът може да се промени. Може да бъде водена битка с нещастието, тъгата и трудностите и тази битка да бъде спечелена.
В мига, в който господин Х. си е казал: “Добре, ще го направя”, в скромния небосклон на милосърдието се е появила нова малка звездичка. Звездичка, отбелязваща решението на един човек да загърби егоизма. Решение, което ще ръководи действията му от този момент нататък. Решение, разкриващо топлота, доброта, съчувствие и сърдечност. Най-радостното е, че хора като господин Х. съществуват. Те са скромни като брой, но притежават способността да омагьосват останалите – с решенията си, с жертвите, които правят. Увличат те и те впечатляват. Карат те да се замислиш. Способни са неусетно да те накарат да промениш мисленето си, да се огледаш и да подадеш ръка. Да помогнеш на този, който се нуждае. Да изкараш някого от затруднено положение и да върнеш усмивката на лицето му. Да дариш топлота. Да спасиш живот. Да започнеш да живееш.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
