Само чрез милосърдие могат да се решат проблемите на страната. Милосърдието е противоположността на закоравялото сърце. Който е милосърден събира богатство в сърцето си, което му осигурява чистота на съвестта. Това е едно практическо приложение на Човещината, която се култивира в човечеството от хилядолетия - когато видиш някой, който има нужда от нещо, което ти имаш в излишек, трябва да му го дадеш. Ако чакаме на държавата да нахрани бездомните деца, да ги облече, да ги изкъпе, да ги подслони, да ги обича като свои деца, това няма да стане и нашата съвест ще е потърпевша. И обратно, ако всеки повярва, че е негова работа да помага на всеки, който е в нужда, България ще стане истински Рай. Всеки трябва да разбере, че материалното състояние не може да ти се оправи, ако около теб има бедняци, бездомни деца, нещастни, гладни хора. Истинския богаташ е само този, който живее сред щастливи, чисти, нахранени, облечени хора. Най-голямото нещо, което дава една милосърдна постъпка е за самия милосърден човек - а именно, че е мил по сърце. Тази милост е топлина, истинската топлина за душата, която не може да се купи с пари. Който дава трупа истинско богатство в себе си, освен че помага на нуждаещия се. Който помага от сърце, защото сърцето му се смилява при вида на дете без дом и майчина ласка, той е искрен работник за благото на Човечеството и наградата му ще е най-голяма и най-стойностна. Закоравяло сърце в една или друга степен имат повечето хора в наши дни. Тежките условия на живот, причината за които е не друго, а егоизма на повечето хора, могат да построят дебели стени около сърцето на човека и това води към групово страдание по отделно. В това положение всички страдат на саме, за себе си, а за да не страдат се отдават на разврат. На такова животинско оцеляване е обречено всяко общество, в което няма милосърдие. Само преди 100 години в тази страна милосърдието е било на много по-високо ниво. Самото безличие на големия град създава условия за живуркане на хиляди закоравели сърца, които се крият зад \"лошото управление\". В такова сборище, а не общество, се ражда най-страшната болест - малодушието, което води след себе си всички останали болести. Това душевно заболяване трябва да бъде лекувано с положителен пример. Съветвам всеки от вас, който иска да се нарече Човек, да носи винаги храна и когато види бездомно дете, да му дава от сърце, с Любов, защото само като приемеш това дете като свое можеш да видиш истинската му същност и да го насочиш към правилен начин на живот - хигиена, редовно хранене, прилежна работа. Не разчитайте на държавата да разтопи леда във вашите сърца. Дори и тези деца да се отведат в някой пансион, ако вие не участвате в това, сърцето ви пак ще си е закоравяло. А който е милосърден си създава един устойчив дом, където всички са му приятели и Любов цари. http://petar.no-ip.