В крайна сметка какво искаш? Какво питаш?
Всеки един човек се чувства или се е чувствал по този начин.
Сиво ти било ежедневието?!
Ами какво искаш? Цветя и рози всеки ден ли?
Защо живееш? - Ами защото трябва. Айде сега само защото е "трябва" а ти не си свикнал на това, недей да живееш ?!


Досега съм живял живота без да се замислям, просто за момента, за самия живот. Но когато този момент изчезне и се замисля върху съществуването си, то е безцелно и сякаш изпиващо силите ми да продължа напред. Проблема не е да искам да съм нещо повече или да имам повече. Ако искам мога, може да звучи арогантно, но знам че съм способен да постигна гореописания "живот мечта" и много повече от него. Но нямам мотивация.
В такъв случай от теб зависи да намериш някакъв стимул, з акойто да се бориш, да оцеляваш..
Ако не за някой друг, то поне за себе си.
Ти елементарно себеуважение ако не изпитваш, за кво си говорим тогава...

Не знам защо в момента те разбирам достатъчно и по някакъв начин се опитвам да те нападна...
И мен като теб ме дразнеха всички тия мисли преди време, но в един момент осъзнаваш, че е наложително да спреш да мислиш за заобикалящия те свят. И да спреш да се филмирваш с тия житейски философии.