Живот

[Zeko]

Раждаш се, имаш хубаво детство, учиш се, ставаш самостоятелен индивид, намираш приятели, работа, жена/мъж която/който обичаш, работиш 10-20-30-40-50 години от живота си, имаш деца, пенсионираш се, имаш внуци, по цял ден не правиш нищо, гордееш се с децата и внуците си, умираш от естествена смърт в дълбока старост.Съдейки по днешните стандарти това трябва да е един изключително добър живот, за който трябва да се трудим и да постигнем за да сме щастливи.


Това се е набило в главата на абсолютно всеки който познавам. Никога не съм бил съгласен с него, никога не съм можел да погледна/чуя подобно описание на живот и да си го представя като мой - да се стремя към него. Да си дам цел която "трябва" да изпълня винаги е било невъзможно за мен, винаги съм разглеждал действията като такива които искам и които не искам, а не като такива които трябва и такива които искам.
Този начин на мислене, по-скоро това жалко мое подобие на мислене съчетано с моят типично балкански инат тип "щях да го направя, но щом ти ми каза да го направя, вече няма да го направя" винаги ми е помагало да се самопрецакам и да се радвам че съм го направил. Все пак имам утехата че винаги мога да взема решението което да направи положението ми още по-лошо.


Мисълта даваща ми сили да се събудя сутрин винаги е била че през деня ще имам време за нещо приятно, но напоследък желанието ми за каквото и да е липсва напълно. Лягам си с надеждата да не се събудя. Сивото ежедневие наделява над приятните моменти и обезмисля живота, или по-скоро показва живота такъв какъвто е, какъвто е бил за всички преди и след мен.
Цялата ми рода е живяла на принципа - труди се целия си живот, стани богат за поколението ти да живее добре. И за какво е бил целия този труд? Целия им живот е минал в безсмислени усилия заличени от някоя война, бедствие или дори от собственото им поколение.

Винаги ми е било трудно да правя нещо без да виждам смисъла в него - не няма да науча това стихотворение на изуст, не няма да запомня всяка формула, не... това няма да ми е нужно, а дори и да ми е ще го забравя след половин година и без това. Мамка му, та аз съм 19 годишен и не знам цялата Азбука.

Досега съм живял живота без да се замислям, просто за момента, за самия живот. Но когато този момент изчезне и се замисля върху съществуването си, то е безцелно и сякаш изпиващо силите ми да продължа напред. Проблема не е да искам да съм нещо повече или да имам повече. Ако искам мога, може да звучи арогантно, но знам че съм способен да постигна гореописания "живот мечта" и много повече от него. Но нямам мотивация.

Немога да кажа че животът ми до сега е бил лош, даже напротив - доста добър беше. Вярно си е имам проблеми, но те, както и повечето да не кажа всички проблеми които съм видял в този форум са незначителни и лесно преодолими. Някой хора ги е яд че нямат достатачно възможности в живота или че някой друг им ги е отнел.

Моят проблем е друг. Стоя сам посредата на празно поле, а в краищата му стои всичко което може да искам от живота - мога да тръгна във всяка посока, и накъдето и да тръгна, ще достигна желаното от мен, просто трябва да тръгна, след дълго гледане към края и към други хора ходещи кам края се отчайвам, знаейки че нито една крайна точка не си струва пътя нужен за да се стигне до нея.

Незнам защо написах това, не съм човек който лесно споделя и се съмнявам че в този форум има някои който да ми даде съвет струващ си двата часа в които писах тази глупост. Може би просто безсънието си казва думата. Kакто и да е, съжелявам за изгубеното ми време и се надявам писанията ми да са се сторили интересни на някой.

[b0Nb0n]

pri men ne6tata sedqt po to4no sy6tiq na4i samo deto na men mi e veselo i az ne znam 6to

"щях да го направя, но щом ти ми каза да го направя, вече няма да го направя" винаги ми е помагало да се самопрецакам и да се радвам че съм го направил. Все пак имам утехата че винаги мога да взема решението което да направи положението ми още по-лошо..

a ei tva e prosto ne znam to4no tva koe to az pravq

[cherinka]

В крайна сметка какво искаш? Какво питаш?
Всеки един човек се чувства или се е чувствал по този начин.
Сиво ти било ежедневието?!
Ами какво искаш? Цветя и рози всеки ден ли?
Защо живееш? - Ами защото трябва. Айде сега само защото е "трябва" а ти не си свикнал на това, недей да живееш ?!

Досега съм живял живота без да се замислям, просто за момента, за самия живот. Но когато този момент изчезне и се замисля върху съществуването си, то е безцелно и сякаш изпиващо силите ми да продължа напред. Проблема не е да искам да съм нещо повече или да имам повече. Ако искам мога, може да звучи арогантно, но знам че съм способен да постигна гореописания "живот мечта" и много повече от него. Но нямам мотивация.

В такъв случай от теб зависи да намериш някакъв стимул, з акойто да се бориш, да оцеляваш..
Ако не за някой друг, то поне за себе си.
Ти елементарно себеуважение ако не изпитваш, за кво си говорим тогава...

Не знам защо в момента те разбирам достатъчно и по някакъв начин се опитвам да те нападна...
И мен като теб ме дразнеха всички тия мисли преди време, но в един момент осъзнаваш, че е наложително да спреш да мислиш за заобикалящия те свят. И да спреш да се филмирваш с тия житейски философии.

[b0Nb0n]

abe tva idva i zaminava ama dokato e tyka vajnoto e da mu se smee6 az tai praq i mi e got i kogato ne mi e got

[excellence]

Моят проблем е друг. Стоя сам посредата на празно поле, а в краищата му стои всичко което може да искам от живота - мога да тръгна във всяка посока, и накъдето и да тръгна, ще достигна желаното от мен, просто трябва да тръгна, след дълго гледане към края и към други хора ходещи кам края се отчайвам, знаейки че нито една крайна точка не си струва пътя нужен за да се стигне до нея.

Според мен подсъзнателно си намираш оправдание да не си стегнеш гъза и да побачкаш малко... защото или "няма да има полза от него" или "ще е губене на време".
Ами тогава въжето или се метни през моста... Ежедневието ти ще е сиво, до тогава когато ти искаш да е такова.

[Pagan_man]

Всеки си има някаква цел и мисия в живота.
Живей и като умреш да те помнят другите.

[Canis_Dirus]

42 бе!

Не разбрахте ли!

42!

[b0Nb0n]

az vikam 23

[cherinka]

Какво да ти кажа. По-добре се опитай да направиш нещо от колкото да гледаш и да си казваш, че не си заслужава.. и вземи научи Азбуката

викаш все от някъде трябва да се почне