Цитирай Първоначално написано от Blab
Странното е(е, като се замисля, не е, но все тая), че пиша в него, когато съм в лошо настроение, силно афектирана, в някаква депресия или просто наранена. Когато грея, въобще не си и помислям да си хабя приятната емоция, записвайки я някъде, предпочитам да й се насладя докрай.

Пиша, каквото ми се пише. Всякакви безмислици(изпълнени с особен смисъл за мен, разбира се).
Наистина не е странно.

Нямам дневник, но ако много се ядосам хващам някоя тетрадка и на гърба сипя обиди, омраза.. или си изливам чувствата, все тая.
Нямам "организиран" дневник. Пробвах се да си направя, дори го почнах, но нещо не се получи. Не ме кефи да "имам" някаква книга,в която да пиша като се ядосам иликато имам какво да пиша. Така не се сещам.
По-добре ми е да нямам такова нещо и като ми стане гадно да посягам към "екстремни" материали - тетрадки, чинове, каквото мога да изпонадраскам и после да скъсам, изтрия, намачкам или да скатая...

Имам блог, но го чувствам ненужен. Да не говорим че все го трия и си правя нов. Имах всякакви имена на блога, все ги трих (а като ги изтриеш после не можеш даги ползваш...) - странна работа.
Но се оказва че като съм бЕсна нямам достъп до компютър.. а и като тръгна да блъскам по клавиатурата.. някак си нещо не ми се получава..
Родена съм да си пиша гадориите на скайп или в тетрадките.. или в notepad, но не и в организирани дневници, блогове и т.н. Просто май не ми върви на такива неща - въпреки че отстрани изглежда приемливо (например блога ми) - но аз знам че не са абсолютно максимално 100% натурални и точни..