Писнало ми е

[KpucuTo0o92]

ОФ и аз нз кво целя с тая тема,просто искам да си излея чувствата някъде,а вече има мн малко хора на които мога да се доверя,но и те не ме разбират.Направо нз вече тотално полудявам...не мога да разбера как се влюбих-точно аз,тази която не вярваше че на 16 някой може да обича така.Сега нз емоциите напират в мен точно в този момент...аз съм и ядосана че допуснах всичко това да стане,защото можех да не правя нищо,но явно съм го искала толкова много и след всичко пак аз съм наранената,и в същото време съм разочарована че точно той постъпи така,той е човек на когото винаги съм държала много Никога не съм мислила че мога да обичам така,че някой може да ми липсва толкова,че мога да искам някого толкова,колкото сега,че някой може да ме нарани така дори когато не прави нищо пак ме наранява...Много хора са ми казвали че той не е за мен и на него не може да се разчита много(дори и хора,които го познават добре)и аз го знам,знам че той ме е излъгал като ми каза че ме обича(ако ме обичаше щеще да е с мен,нали?)мисля че го познавам поне до някъде и знам че не си заслужава да страдам за него,знам че така нищо няма да променя...Просто има моменти в които нз...рухвам а няма никой,който да ме разбере Омръзнало ми е винаги да аз да бъда силната,винаги да се правя че ме ни пука и че не ме боли,омръзнало ми е да се усмихвам фалшиво,да се правя че не го обичам когато всъщност умирам за него.Винаги съм се опитвала да бъда силна,каквото и да стане за не обръщам внимание и да продължавам напред,но нз защо сега не мога(или просто не искам )Не минава и ден в който да не мисля за него,винаги е в мислите ми,ставам и лягам с мисълта за него...защо се влюбих не искам да го обичам но нз как да кажа на сърцето си да спре просто нз..Толкова съм объркана...Нз защо прпдължавам да мисля че накой ден ще е с мен,може би наистина надеждата умира последна


Нз дали някой изобщо ще прочете глупостите ми,но все пак благодаря ако някой го направи И обикновено не съм такава както писах,винаги се опитвам да бъда силна, но просто всеки има моменти в които рухва и има нужда да си излее чувствата...

[BuBiTy]

Всеки проявява моменти на слабост а и ти имаш нужда да споделиш.... на твоята тема коментар аз не мога да дам....тва са си твоите чуства... Дано всичко това премине!

[taffy]

Напълно те разбирам.. Аз самата съм на ръба от известно време.. Само, че аз излъгах и сега най-вероятно ме мрази.. Незнам какво да ти кажа.. И мен в момента нещо не ме разбират.. Пък незнам дали имам нужда.. Понякога е достатъчно само да си поплачеш.. Просто.. се опитай.. Вдигни глава и се усмихвай.. каквото и да става..

[bebchence]

След всяко нещастие идва щастие,днес си тъжна а утре може всичко да се оправи.Поплачи си,но не се затваряй в себе си бъди упорита защото понякога живота ни поднася такива неща и просто трябва да ги преодолеем.Успех

[Balmy_I]

Разбирам те наистина има моменти,които дори и да знаеш,че няма как да поправиш,пак се надяваш и се молиш,ама живота понякога ни поднася не изненади ами направо огромни кутии с болка и мисли,които не ти излизат от главата и които само те карат да се самоубвиняваш...Обаче да знаеш никога не бива да се предаваш,щастието идва при тези,които го заслужават и се нуждаят от него!Имай вяра в себе си и се радвай за това,което се е случило,а не за това,което е минало...Ако някое момче те нарани няма смисъл да се бориш и да страдаш,то,който си е свестен и разбран си е такъв,който не никога няма да бъде Някой ден и ти ще намериш това,което търсиш и аз много се надявам това да се случи.Успех!

[PreciousDiamond]

Добре (:

[evelinka1122]

винаги си се опитвала да бъдеш силна, и сега не спирай! точно сега не... времето лекува.... просто трябва време... горе главата и смело напред