Та ето какво се случи след като станах от пц-то в 23.30 и отидох да завършвам подаръка.
2 пъти го опаковах, защото самата му форма е леко изкривена и се се получаваха някакви гадни чупки, които ме дразнеха. Накрая след като го опаковах за всеки случай направих една нова панделка и я взех в джоба на якето си, като много внимавах да не я спескам за да не получи някаква напълно неразбираема форма. След това сложих въпросния подарък:



в чантата си вече опакован и си легнах. Но не можах да заспя много лесно. Постоянно в главата ми идваха различни ситуации на това което може да се случи и не исках да си планирам какво ще кажа, или как ще постъпя, защото почти в 98% от случаите не се случва това което сме планирали, затова реших да оставя всичко на съдбата. Въртях се бая, дори ми потекоха няколко сълзи..
На другия ден /т.е. днес/ станах и тръгнах в училище като цял ден сърцето ми туптеше доста по-забързано от обиновенно. Имах дори и класна по Български език и Литература /ЗИП/ и докато попълвах въпросите (понеже беше под формата на тест, а класната по БЕЛ /ЗП/ ще бъде под формата на Литературно-интерпретативно съчинение/ си мислих само за нея. След това 5тия час не го карах, защото ходих до цветарския магазин да закупя по-хубава панделка - направиха ми 2, които определено бяха по-зле от моята панделка и затова сложих моята, като седнах на стълбите и я сложих внимателно за да бъде здрави прикрепено:



Така всичко което се отнасяще за опаковането - изработката на пантелката и овиването с опаковъчната хартия беше направено от мен и по-важното направено от сърце
Настъпи момента в който тя трябваше да дойде и да се случи тъй чаканото от мен събитие. Докато минаваше по дългия коридор, понеже аз бях в единия край а тя в дръгия и през главата ми минаха всички моменти които съм имал с нея, всичките 94 смс-а които съм и пратил за Лека нощ, думите които ми каза когато ме прегърна за 1ви път "Дай да си те прегърна" /това беше края на Ноември месец/ абсолютно всичко ми мина през главата за броени секунди и просто я гледах как вървеше и се усмихваше сладко. Когато дойде имаше лека прегръдка и ме пита какво правя... но понеже междучасията бяха намалени на по 5 минути и всичко трябваше да стане много бързо защото те бяха започнали и тя трябваше да ходи в час и не исках да я задържам и подадох 2 лисчета закачени с кламери, в които бях написал 2 малки стихотворенийца и след това тя каза, че ще трябва да тръгва и аз и казах да изкака и докато изричах тези думи и подадох подаръка и казах "Надявам се да ти хареса и след като го видиш можеш да ми кажеш колко ти е харесал" след което добавих "не е опакован по най-добрия начин, но направих това което можах" след което ме прегърна с всичка сила и усетих как главата и се опира до рамото ми и аз също я пристиснах към мен и през това време си мислех за силните чувства които изпитвам към нея..
После тръгна и в момента в които тръгна надолу разделихе ръце.
После аз си отидох в стаята като през цялото време докато учителя ни разказваше урока и другите говореха, тя не излизаше от ума ми.

И ето ме сега тук, разказваш изторията..
Можеби исках да и прошепна нежно в ухото:
"Докато гледаш порадъка си преди да заспиваш, ще знаеш кои са най-прекрасните очи за мен, ще гледаш момичето в което съм влюбен толкова много и съм готов да направя всичко за него" Нещо подобно, но не ми се отдаде възможност.. можеби исках и да и кажа "Както казват че целувките правят хората щастливи, така искам да проверя дали е вярно и да разбера дали мога да си заслужа един шамар" след което да е целуна нежно по бузката, но можеби не е било писано..


Та това беше засега от мен
Благодаря на тези, които отделиха време за да прочетат историята ми