- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Той осакатя!
Най-голямата ти грешка е че ти е дожаляло за тоя..той не е мъж...той не е инвалид...той е путка!
moje da my e trydno,no ti ne moje6 da produljava6 taka,govori s nego,da predstane da ti zvuni i t.n.,ne biva da ostava6 s nego,samo ot sujalenie
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
naistina ne propilqvai poslednite momenti s maika si,zaradi nqkoi,za koito ne ti puka!Edin den tezi momenti 6te te krepqt da vurvi6 TI napred!Tq e tvoq maika,a toi....nikoi!
I'm a machine,fueled by music!
Tiesto-my God!
http://i.data.bg/08/06/29/1027988.jpg
http://i.data.bg/08/10/25/1213075.jpg
Живота се живее веднъж,щом не икаш да си пилееш времето с него недеи защото един ден когато се вгледаш назад ще видиш колко мн си пропуснала заради човек за който не ти е пукало.И искам да добавя че той има нужда от ПСИХИАТЪР,не психолог и ще са му нужни силни лекарства защото наистина 1 нормален човек не би постъпил така,а това което му се е случило е кофти но още по лошото е че той го използва да те манипулира...СЛАГАЙ КРАЙ НА ГЛУПОСТИТЕ И СИ ГЛЕДАЙ ТВОИТЕ ПРОБЛЕМИ
Говори с родителите му.
Не си длъжна да стоиш насила!
Не си длъжна да пропиляваш дните си,заради него. Просто го режи от всякъде за да загуби всяка надежда. Дори се дръж грубо.
Аз имах гадже,което много ме тормозеше след като се разделихме и ми ревеше постоянно,което ме побъркваше...беше ми жал.
Искаше да се самоубива,заплашваше ме...беше кошмарно.
Докато не спрях всичко...дори не говорих с него...никакви отговори.
Поуспокои се. Понякога ми клипва...въпреки че минаха 2-3 години...все още ме обича и ми пише...
С времето се подлъгвам и му отговарям приятелски в скайпа,а той го приема като нов шанс. След което му крещя и го обиждам...
съжалявам,разбирам те добре...най-малкото защото той е зле...
Но не се безпокой за него. Няма да се самоубие...според мен всеки може да намери нещо за което да живее.
Най-малко да се навие че това наистина си ти и да депресира емоциите си още повече.
За това...се спри.
И наистина говори с техните и им обясни как той те притиска...
пак ти повтарям...не си длъжна да стоиш при него,против волята си
Много много кофти история. Съжалявам за майка ти и изобщо за всичките тия простотии дето ти се случват...
Вие го изкарахте психично нестабилен ама според мене си е съвсем нормален. Просто използва катастрофата и недъга си, за да я манипулира... Не ми се вярва да е толкова глупав и да не е усетил, че тя не го иска, но след като е влюбен в нея и като знае, че в подобна ситуация никой не би му отказал... защо пък да не използва инвалидността си в своя полза... Това със самоубийството на всеки му се е случвало да го чува и да бъде заплашван с него ама като гледам все още сме си доста население... Не се връзвай на тези нещо, защото всеки може да ти го каже, но знаеш ли колко са малко хората, на които им стиска да направят подобно нещо? Не го познавам момчето, но по това, което си разказала за него изобщо не вярвам да направи подобно нещо... Все пак ако много те е страх и се притесняваш говори с родителите му или най-добро с психиатър. След това отиди при него и му кажи всичките тези нещо, които ти казаха по-нагоре - че не си щастлива с него, че си съсипваш собствения живот, че не можеш да обърнеш внимание на майка ти, която е болна и да не се опитва да те заплашва със самоубийства, защото не си му длъжна за нищо... После дори да ти се обеснява изобщо не го слушай, тръгни си, не му вдигай телефона нито му отговаряй на смс-ите - най-добре си смени номера...
Сигурно ти е много тежко, но не мисли, че си егоистка. Понякога наистина не трябва да поставяме другите пред себе си...
Няма вече за какво ти да ми прощаваш... минаха времената да ме заебаваш.. сега към теб изпитвам само съжаление.. даже омраза с извинение... За мен значиш вече по-малко и от нула... Това че те обичам все едно не си го чул..
Подкрепям по-горните мнения!Постъпва като абсолютен егоист и не мисли дали на теб ти е добре, дали ти искаш това, което той иска от теб и такива работи...
А още по-малко, че и майка ти е болна и не й остава много, за което съжалявам.Той знае ли го това?Това е дори по-зле и от неговото.Момчето сигурно не е лошо, но опроделено има гаден момент от живота си.
След което това, което ти причинява той просто го остави. Кажи на твоите и на неговите родители, че не желаеш повече да го виждаш и чуваш. Прави се на сляпа и глуха. Както казаха и другите сега са ти най-хубавите години и не трябва да ги пропиляваш при един глупак.
Колко мъка си претърпяла.Освен,че трябва да имаш сила и да си силна нищо друго не мога да ти кажа.![]()
Ооо боже...думи нямам..мога да кажа само,че за първи път нечия тема ме разчувства толкова..и забих тотално...не мога дори съвет да ти дам,но мисля че трябва да си силна и да приключиш с него...може да му има какво ли не,но за мен той едва ли не те изнудва![]()
+1Първоначално написано от Remini
НиКОи НЕ ЗаСлуЖаВа дА лееШ СълЗи за НЕго, а тОзИ коИто ЗаСлуЖаВа нЕ Би тЕ рАзПлаКал >>!<<
Skype : Mickelangelo_
Ако всичко, което си написала е истина и не го дооцветяваш, аз ще кажа само, че аз бих зарязал такъв човек. Независимо какво ми говори и какво ще направи. Ако трябва ще сменя всички телефони, за да няма връзка с мен! Ако ще да се трепа - не ме интересува. Все пак не може да проваля моя живот, само защото неговия вече е такъв!
Don't tell me what I can or can't do !
Историята е много болезнена и много тъжна.Ами трябва да гледаш напред и да си силна.![]()
![]()
Много тъжна история но ти хич не си длъжна. Не може цял живот да ходиш след него. Първо мисли за себе после за другите.![]()
1.Да,истина е.И такива хора има по тази земя.Първоначално написано от Boyd
2.Нека разкажа какво все пак се случи снощи.Още след като прочетох първите коментари в темата се обадих на една позната психоложка.Тя много ми помогна да се съвзема,когато разбрах за болестта на мама.Тя ме посъветва същото като вас.Да сложа твърдо и непреклонно окончателния край на всичко.И така вечерта след училище отидох там,за да кажа "Сбогом".Първо говорих с майка му.Баща му както винаги го нямаше.Учудващо от нея не срещнах никаква доза разбиране.Разсъждаваше по същия начин като сина си: "Как ще се справя без теб".И от разговора с нея разбрах защо всъщност се беше стигнало до това ниво.Защото и двамата му родители насаждаха у него собствените си убеждения,че вече е половин човек,непълноценен човек,не може да работи,не може да има социални контакти,не може да има жена....Ей такива тесногръди убеждения.А аз винаги малко или много съм била човекът,който се е опитвал да го приеме както преди.Говорила съм му за работа,опитвала съм се да го накарам да поднови обучението си.А родителите му просто се държаха с него като с труп.Ревяха,тръшкаха се,угаждаха му,сякаш той не можеше да се движи въобще.А той може с помощта на инвалидна количка.И така...от майка му не срещнах никакво разбиране.Все пак й оставих телефона на психоложката и я посъветвах да отидат при нея цялото семейство.Те май наистина всички имаха нужда от това.След което сложих окончателния край и пред него.Казах му,че не мога да издържам повече така.Че имам приоритети в живота и че той не влиза в тях.Стремях се да бъда максимално деликатна,но максимално твърда.И си тръгнах...До днес не ме е търсил,не ми е писал.Спря изведнъж.Надявам се да са се обадили на психоложката,която наистина може да им помогне.
Това,което мога да посъветвам всички е хубаво да преосмислят приоритетите си в живота.Преди да разберем,че мама е болна в моята пирамид на приоритетите семейството беше едва на второ място след приятелите.Едва после осъзнах колко съм глупава и ограничена.И че семейството е най-голямото богатство,което може да има човек.Не приемайте семействата си за даденост,защото един ден,недай Боже,те може да се разпадната,да си отидат.Осмислете хубаво нещата,които поставяте на първо място и оценявайте родителите си,братята си,сестрите си.Поне един път на ден им казвайте,че ги обичате и че те за вас са ценни.Защото истинският кошмар започва едва когато ги загубиш...
Vi faro un' oferta che non potete rif' utare
Постъпила си правилно. Не съжалявай за решението си НИКОГА!
Предполагам, че ти е трудно в този момент. Желая ти много сила и смелост, защото това, което ти предстои е много тежко. Няма ли надежда за майка ти?
Ракът е непредвидима и нелечима болест.Тя има латентни периоди,през които нещата за известно време се подобряват преди да се влошат.На науката са известни методи на лечение и лекарствени средства,които забавят разпространението на канцерогенните клетки и удължават живота.За съжаление те водят до редица ужасни странични ефекти.Надежда винаги има,но никой никога не знае доколко тя е оправдана.За сега лекарите са на мнение,че е в напреднал стадий и няма как заразените клетки да бъдат премахнати изцяло.Така,че болестта ще продължава да се развива,докато не я убие.Кога ще се случи това....никой със сигурност не знае.Но няма да е много далеч.Първоначално написано от krem4et0
Vi faro un' oferta che non potete rif' utare
Направо настръхнах от тази историяПървоначално написано от Victorya
Миличка, не мога и да си представя как се чувстваш в момента... Единственото, което мога да ти кажа в знак на подкрепа е да се бориш !!! Никога не се предавай! Никога не се отказвай! Бори се с живота с всички сили... Това, което си направила с момчета е най-правилното и доброто решение. И не се връщай назад - дори да те потърси след няколко дни, бъди твърда, дори да ти стане мъчно не отстъпвай, защото ще съсипеш и собствения си живот... И нека мисълта, че постъпваш егоистично изобщо да не те преследва - преди всичко и ти си човек и не може вечно да пренебрегваш себе си заради живота на другите... Всеки има свой собствен живот и трябва да го изживее и да вземе най-доброто от него... Успех мила и не се предавай !!!
Няма вече за какво ти да ми прощаваш... минаха времената да ме заебаваш.. сега към теб изпитвам само съжаление.. даже омраза с извинение... За мен значиш вече по-малко и от нула... Това че те обичам все едно не си го чул..
Mila,postupila si mnogo razumno.Iskreno sujalqvam,4e jivota ot sega te bluska i te izpravq pred takiva izpitaniq.Radvam se,4e "sre6tnah" tolkova umno,razumno i otgovorno momi4e kato teb,vupreki lo6iq povod,ppo koito pi6em v temata!
I'm a machine,fueled by music!
Tiesto-my God!
http://i.data.bg/08/06/29/1027988.jpg
http://i.data.bg/08/10/25/1213075.jpg
Наистина си постъпила правилно. Разбарала си кое е важно и сега това време може да го отделяш за майка си. Стана ми много тъжно като прочетох това, трябва да си много смела. Аз лично съм без родители и те разбирам малко или много.
Ти си силно момиче, то си личи. Пожелавам ти много смелост за напред.
Доста деликатна ситуация![]()
От една страна е ужасно това, което му се е случило .. на никого не го пожелавам![]()
Но въпреки тежкото му състояние, мисля, че те манипулира.
Щом не искаш да ходиш при него му обясни твоята ситуация, или въобще не му давай никакви обяснения ..
Сама каза, че не си щастлива.
Баба ми и дядо ми по майчина линия починаха от рак...Страх ме е да не стане нещо с майка ми, страх ме е и да не се случи със сестра ми или мен.
От друга страна бабата на гаджето ми е била болна от рак преди години и се е излекувала напълно....
Желая ти много смелост и кураж да посрещнеш ставащото. Предполагам не е леко, но.......трябва да вървим напред!
Първоначално написано от Victorya
Сваляй завесата![]()
Бахти Ужаса... а Относно рак-а чичо ми почина от рак на язвата и лежа във болницата в Варна цели 3 месеца.. и чак като почина разбраха, че е от РАК.. това лекари ли са кажете ми???
When you left I lost a part of me It's still so hard to believe Come back baby please, cause wE belong together !!