
Първоначално написано от
Victorya
Аз няма да спра да се боря.Заради мама,заради мен,заради брат ми...Има за кого да се боря все още с този живот.Плюс това мама е все още тук,все още с мен...Предстоят ми миговете,които ще са най-красивите в живота ни.Предстои ни да си докажем колко много се обичаме,да останем завинаги заедно със една по-здрава нетленна връзка.Странно е как на един човек не му се живее от глезотия,а на друг му се живее отчайващо много,но няма този шанс...Хората не оценяват живота си.А това е глупаво.Защото въпреки лошите моменти,чакат ни и по-добри.Аз знам,че мама иска да живее,да види децата си реализирани и стойностни хора.Аз почти съм хванала живота си в ръце,но брат ми е едва 8ми клас...Затова съм се заклела,че ще живея и ще се боря заради нея.Докато не дойде моментът,в който ще трябва да живея за собствените си деца.В едно нещо съм сигурна-смъртта не винаги е раздяла.
Благодаря на всички ви за човечността и съпричастността,за милите думи и подкрепата.Да получиш подкрепа от познат,от приятел е нормално.Но когато усетиш непозната опора...това те прави още по-силен...