Проблема ми е следния..Ходя с И. от 8 месеца, в началото не бяхме толкова близки по простата причина, че не се виждахме много ( и то съвсем нормално - делят ни 130 км..).Преминахме през много неприятни, които до някаква степен ни помогнаха да се сближим, нали всяко зло за добро, но и много хубави моменти. Нашите и техните се сближиха, всеки празник бяхме заедно.. Споделяхме си сякфи неща..Каквито се сетите. Преди 2 дни си отиде (не се знае кога ще си дойде..), защото започва сериозно с училище, тренировки. Доверието ми в него не е много, той е как да кажа.. Искан, харесван. Разказа ми, аз го помолих де, за една бивша, която си приказвала с нейна фр. и казала "намери ми мъж" и той нашия тръгнал с тази същата. Той я харесал и някфи такиа. Притеснява ме това, че по подобен начин може да ми изневери...Т.е. някоя да каже нещо и.. той да не помисли с главата си, а с нещо др..

Ще си каже "кфо толкова, тя няма да разбере". Казва ми, че се е променил, че преди не е бил такъв, не бил правил толкова неща за едно момиче и т.н.. А и за капак на всичко, днес няма как да отида в неговия град, по простата причина, че няма с кой.. Единственият вариант беше влака, който хич не ми допада! Хм.. сякфи извратени има. Майка ми също не позволява да пътувам сама... С приятелките ми вече не е същото, всяка е заета с нещо, нямам как да споделя.. Не очаквам да дадете кой знае какъв съвет, защото незнаете точно как стоят нещата, но все пак олеква като напишеш какво чувстваш. Ужас просто, в тая възраст депресийте са мн често явление и точно по тази причина споделям... Благодаря на този, който прочете
