Човек, като бях в подобна "дупка", много се дразнех на коментари като на форумците или като моя, но ме послушай - потърси помощ първо от себе си - все ще се справиш, повярвай ми. Блъскай си главата, ритай в стените, хейти, мисли го 12 часа, тормози се, каквото искаш прави, но съсреодоточено върху проблема, сигурна съм - ще стигнеш до отговор/решение. И бъди много търпелив. Не си мисли че ако не успееш скоро, няма никога да успееш. Не ходи по психиатри и психотерапевти - в пубертета да нямаш приятели и да не те харесва противоположния пол е мноооого често срещан проблем. Погледни в себе си. Търси проблема в себе си. Мисли решения. Анализирай поведението си, работи над негативните черти на характера ти и нещата които мразиш в себе си.
Второто, което те съветвам е да промениш негативната си нагласа. С твоите проблеми (съчувствам ти, наистина) едва ли ще ти е лесно, но се пробвай. Ако мислиш че никога няма да си намериш приятели и гадже, само ще си влошиш положението и до никъде няма да стигнеш! Това ни го обяснява дори една психоложка. С негативна нагласа нищо не се постига, само се създава един порочен кръг от който няма измъкване. Всичко опира до слабата воля, песимистичните мисли, невярване в собствените способности, невярване че е възможно някога нещо да се оправи и... ето че си завъртян в кръга и няма изход. Не тъпчи на едно място. Мисли позитивно. Няма друг изход освен смяна на нагласата. Разбира се, постепенно. Всичко зависи от теб, от волята ти - наложи си да не мислиш черногледо. И задължително си смени речника (действа ) - не говори думикато "шибано", "гадно", "тъпо", "безнадеждно"... Само те тровят. Старай се да говориш позитивно (абе помага, казвам ти.. нищо че аз позабравих да го правя ).
Пример: "Айде да караме колела!" "Страхотно!" и т.н. Дано се разбира какво искам да кажа.


Повярвай, като бях в детската градина бях за лудница - супер тъпо психирано детенце, ама се взех в ръце (а бях мъничка :Р но гордостта искаше сама да се справя и да спра да съм смотана и жалка и реших да се оправя и се справих). В пубертета също имах кофти "дупки", депресии, неувереност, мишо поведение, срам, комплекси и други простотии.. Ама се оправих. И не съм супергерой. Всеки може. Да не кажеш сега че аз съм силна, а ти не можеш. МОЖЕШ! Вярвай във възможностите си.

Е, аз не се доверявах на хора, дето ми казват че единствено аз съм си виновна и че само аз мога да се оправя, ама се оказаха прави.
Ще измислиш нещо, повярвай. Ще се самоосъвършенстваш, ще поработиш над грешките си, над недостатъците ти (например ако си прекомерено срамежлив) и т.н.
И не се психирай от такива материали. Пробвай сам да си помогнеш, после търси лекари и такива.



Успехи, и да знаеш че Алукард е пич.