Спешно ;С

[bonbon_]

Трябва ми много спешно трансформиращ преразказ на 3-та глава на `Една българка` от Вазов ,, от името на баба Илийца.



10х на всички .. трябва ми спешно

[/u]

[rashito0o]

ако беше потърсила малко с търсачката щеше да намериш



"Една българка"
(трансформиращ преразказ върху трета част (от името на баба Илийца)

Нощта вече настъпваше ,когато аз стигнах до манастира.Когато пристигнах, потропах на
вратата и на двора излезе един ратай и един монах.Те си говореха и по това разбрах,че
става нещо.Аз продължих да викам ,а те ме попитаха коя съм и дали съм сама.Аз им отго-
ворих и те ме пуснаха да вляза.Калугерът започна да ме разпитва какво правя тук и защо
съм дошла.И аз им казах за внучето ми е болно и нищо не е могло да му помогне.И го по-
питах къде е игуменът, а той ми отвърна, че го няма .
Притесних се заради внучето ми-че няма кой да му почете и реших това да направи мо-
нахът.Но той не искаше.Аз му се молех, дори му казах, че ще си платя.И той си облече ра-
сото и излезе от килията си да чете на детето.
Последвах го в черквата , той взе книгата и ми каза да го приближа .Детенцето ми беше
жълто и той си помисли,че е умряло,но то горкичкото си отвори очичките.
Той му чете за здраве,а аз му целунах ръката и му платих.И след това ,аз реших да му
разкажа за бунтовника.Но той се разсърди и каза ,че бунтовниците може да дойдат .Така
и аз разбрах.Гласът ми затрепера,но успокоих монаха,че никой няма да дойде.
Започнах да му разказвам как съм срещнала бунтовник,но той каза,че нищо не иска да
чува.Аз тръгнах подир калугерът ,излязох на двора и му рекох,че няма да нощувам в мана-
стира.А той ме изгледа учуден.Казах му ,че ще си тръгна ,но преди това да ми даде хляб,
защото съм гладна.
Той нареди на ратая да донесе хляб и ме предупреди ,че втори път няма да отвори
вратата.Монаха ми нареди да си вървя.Аз взех детето ,сложих хляба в торбата и излязох.
След като излязох,вратата зад мен се заключи.