Пълния шит ми е. Особено напоследък.
Последната ми връзка свърши към началото на лятото и от тогава просто съм пълния вълк единак/само да не се объркате момиче съм/
Претърпях един брутален отказ,който напрао ме разби,но бързо се съвзех.Проблемът е,че не се чувствам никак обичана,имам чувството,че вечно ще съм си сама.
Имах някакви лееки надежди,но те се струшиха пред очите ми.
И още по-лошото е,че тези дни ми сложиха брекети освен,че се чувствам ужасно,просто си нямам на идея на кого ще се харесам с тия железа в устата и някак алтернативата за 1 година самотен живот не ми допада ама никак.Почнала съм да се отчайвам и това е лошо,но просто не знам
Но по принцип съм свеж човек,тоест позитивна и оптимистично настроена съм и състоянието им напоследък е някак 'ново' за мен и искам да се измъкна по-бързо от него.Някакви идейки,съвети как по бързо да превъзмогна ужасното ми настроение и да се радвам повечеко на живота...?




П.П.И няма смисъл да се излиза с нещо от сорта''Той/който и да е той/ако те харесва,няма да обърне внимание на брекетите,значи не те заслужава и бла-бла''Защото всички живеем в толкова повърхностен свят с хора с изкуствени ценности,а и отчасти и ние участваме в тази маса,но да не се отклонявам