Първо - за брекетите. Според мен не е чак толкова тревожно. Познавам доста хора с такива и всичките са супер готини, та на никой не му прави впечатление какво имат в устата и т.н. Не мисля, че някой нормален ( не говоря за малоумните, недоразвити retards, с по-ограничено мислене от прабабата на костенурката на съседа ми) би направил от това голям въпрос и по някакъв начин би му попречило да общува с теб нормално, дори да те хареса and so on. Така че не се притеснявай от тях. ;]

Второ - за емоционалното ти състояние. След като си преживяла тежък момент, трябва да се стремиш винаги да се занимаваш с нещо, за да не мислиш за *него* и по-лесно да го забравиш (или поне да избледнее малко в най-лошия случай). Тренирай нещо - хем ще откъснеш мислите си от кофти тръпката (ако мога да го нарека така), хем ще се запознаеш с много нови хора и ще подобриш социалния си статус (днес какви ги мисля..). Излизай по-често, дори и сама. Абе, мисля, че ми схвана идеята, няма да продължавам с примерите, че кой знае кви глупости ще почна да ръся. ;д