Според редица физикогеографски особености Българското Черноморско крайбрежие се диференцира на Северно, Средно и Южно крайбрежие. Северното Черноморско крайбрежие се простира от границата с Румъния, обхваща източната периферия на Добруджанското, Франгенското и Авренското (Моминото) плата до долината на р. Камчия. Характерни природни единици са Дуранколашкото, Езерецкото и Шабленското езеро, разположени в нисък, на места заблатен район, Белославско – Варненското грабеновидно понижение, заето от водите на Белослатинското и Варненското езера. В югозападната си част Добруджанското плато завършва със стръмен откос към морето. Широката долината на р. Батова е оформена между Добруджанското плато на север и Франгенското на юг. На юг от село Оброчище покрай реката е развита лиманната низина Балтата, заета от гъста лонгозна гора.
Климатът в областта на Северното крайбрежие, въпреки че показва умерено континентални признаци, е силно повлиян от благотворното въздействие на Черноморския басейн и бризовата циркулация. Средните януарски температури са с 1° до 2° С, положителната средно януарска температура (до 1°С) и сравнително малката средно годишна температурна амплитуда са по-високи в сравнение с районите на Дунавската равнина, които са извън обсега на климатообразуващия ефект на морския бриз. За слабо изразените континентални черти на климата в областта свидетелства самият валежен режим, който се отличава с юнски максимум и добре изразен февруарски минимум. Налице са сравнително малки средно годишни валежни суми, които варират от 450 до 500мм. (И. Иванов, М. Георгиев и др., 1968г.; Д. Димитров, 1972г.)
Преобладава карстовото речно подхранване (до 70%), а сравнително по-слабо е дъждовното подхранване. Нетрайната снежна покривка и проявата на валежите от дъжд през зимата заедно с незначителното изпарение през този период определят раннопролетния максимум на оттока през месец март.
Почвената покривка в по-ниските льосови райони на областта е представена предимно от излужен чернозем. В горните части на Франгенското и Авренското плато са разпространени сиви горски почви, а покрай по-големите реки – богатите на подпочвени води акумулативни материали се съпровождат с алувиални и ливадни, и алувиално – блатни почви. Около лагуните и лиманите – солончаци и солонци.
Растителността в областта на Северното крайбрежие е свързана с излужения чернозем и сивите горски почви. То има предимно лесостепен и средноевропейски характер. Преобладават дъб, габър, липа и бряст, съчетани с увивна растителност и с наличие на бадем и смокиня. Фауната е представена от степни, преходно - степни и понтийски животински видове.
Защитените природни обекти в областта са три и имат статут на резервати. Те са: Калиакра, Балтата и Камчия. Върху карбонатната основа на нос Калиакра се срещат ендемични растителни видове като малка перуника, теснолистен божур, хибриден мак, коилото и др., а тюленовата пещера е обитавана от няколко екземпляра от тюлена монах. В резерват Камчия се простира трудно проходима етажирана лонгозна растителност, среда за разнообразен животински свят . (Попов, Мишев, 1974г.) и (Г. Георгиев 2004г.)
Средното крайбрежие се простира на юг от долината на р. Камчия до долината на р. Айтоска. В неговия обсег се проследяват алувиалната низина Лонгоза, планините Камчийска, Еминска и Айтоска с разположение от запад на изток. Техният хълмист ниско планински релеф е разчленен от долините Фъндъклийска, Двойница и няколко десни притока на р. Камчия. В крайбрежните части на Камчийската и Еминската планини около селата Шкорпиловци и Влас се разкриват миоценски варовици и мергели, а по протежение на акумулативната повърхнина на Лонгоза са установени сравнително дебели кватернерни наслагвания.
Наличието на хълмист и нископланински релеф в област на Средното крайбрежие, черноморското климатично въздействие заедно с осезаемото климатообразуващо влияние на средиземноморските циклони определят особеностите на нейните климатични условия. Средно януарските температури в областта варират от 1 до 2° С и в сравнение със Северното крайбрежие техните стойности са с 0,5 до 1° С по – високи. По – високите средногодишни валежи от 500 до 600 мм, в сравнение с тези на Северното крайбрежие и есенния валежен максимум през ноември потвърждават климатообразуващото влияние на средиземноморската циклонална дейност. (И. Иванов, М. Георгиев, 1968г.) Есенният валежен максимум, краткотрайността на снежната покривка и честата проява на течните валежи и през зимата обуславят доминирането на дъждовното речно подхранване и изявата на отточния максимум през ноември.
Почвената покривка в областта на средно крайбрежие е представена от сиви и канелени горски почви, които са покрити със смесена широколистна горска растителност. Камчийската планина на Предбалкана е заета от сиви горски почви, а върху по – голямата част на Еминската планина и изцяло върху Айтоската планина под влияние на климатичните условия се наблюдават оподзолени канелени горски почви. Покрай р. Камчия и по-големите реки се съпровождат с алувиални почви и властолюбива тревна и горска растителност. Заблатените части на заливните тераси и най – вече тези на Камчия се съпровождат със заблатени алувиални почви.
Растителността в областта е предимно горска и храстова, а в обсега на Лонгоза е твърде разнообразна горската растителност съчетана с увивни растения и с добре развит подлес. По отношение на фауната Средното крайбрежие е населено със средноевропейски и преходно – средиземноморски животински видове. (И. Иванов, М. Георгиев 1968г.)
Защитени природни обекти в областта със статут на резерват не са обособени.(Георги Георгиев 2004г.)
Южното Черноморско крайбрежие има най – широк обхват в сравнение със Северното и Средното крайбрежие. Поради морфохидрографските и морфотектонските си особености се разделя на две подобласти – Бургаска низинна и Странджанска хълмиста.
Бургаската низинна подобласт се отличава със слабо изразен наклон в пределите на едноименната бургаска низина. Тя е алувиална низина с радиално развита речна мрежа. В района на Бургаската низина се очертават Несебърският, Поморийският и Бургаският залив. Между тях особено изразителен е Бургаският залив и тясно свързаните с него лиманни езера – Атанасовско, Бургаско и Мандренско. Към Несебърския и Поморийския залив е насочен оттокът на реките Хаджийска и Ахелой, а към Бургаския – оттокът на реките Айтоска, Русокастренска, Средецка и Факийска.
Странджанската хълмиста подобласт обхваща ниските ридови разклонения между Бургаската низина, Черноморския бряг и държавната граница с Турция. От Север на юг се редуват ридовете Росен баир, Медни рид, Босна и Граничен. Разчленението на хълмистия релеф е особено изразително по долините на черноморските притоци – реките Ропотамо, Дяволска, Караагач, Велека и Резовска. Бреговата линия на странджанската подобласт е значително разчленена. Тя е съчетание от слакисти носове, малки заливчета, удавени речни устия, плажови ивици, пясъчни дюни и локализирани езера и блата.
Подчертаното климатично влияние на Средиземноморския и Черноморския басейн, низинно – хълмистият релеф и цялостната климатообразуваща роля на Черно море и най – вече климатичното въздействие на бризовата циркулация определят характера на климатичните условия на областта на Южното Черноморско крайбрежие. Преходно – средиземноморските черти на климата се потвърждават не само от високото средно термично ниво през януари (от 2 до 3,2° С), но и от значителните средногодишни валежни суми (от 500 до 1000 мм). Непосредствената близостта на областта до пътищата на средиземноморските циклони определя термичния й валежен режим, добре изразен зимен максимум на валежите потвърждава климатообразуващият ефект на Средиземно море.
Реките в областта на Южното крайбрежие се отличават с преобладаващо дъждовно подхранване до (80%). Максимумът на речния отток се проявява през февруари, което е отражение на големите валежни количества, на сравнително слабо изпарение и на бързото разтопяване на снежната покривка.
Почвената покривка в областта на Южното крайбрежие е силно повлияна от характера на климатичните условия, от особеностите на релефа и от геоложката основа. Тук са алувиалните почви с техните разновидности, а изобилната почвена влага и заблатяванията са благоприятствали развитието на влаголюбивата тревна и горска растителност. В Бургаската низина са широко разпространени смолниците, канелените почви с разновидностите им – излужени и подзолени. Те съпровождат смесената широколистна гора и храстова растителност и са отражение на проявеното средиземноморско климатично влияние. Най – яркият показател за наличието на преходно – средиземноморски климат в областта е оподзоленият жълтозем, който е реликтен почвен тип.
Освен разнообразната лонгозна гора (покрай бавнотечащите реки и техните удавени устия) в хълмистите райони се срещат много реликтни растителни видове от колходски тип, като странджанска зеленика, лавровишнята, колхидската боровинка и източния бук. (И. Иванов, М. Георгиев 1968г.)
По отношение на фауната съотношението на средиземноморските и средноевропейските видове е еднакво – колхидския фазан, кавказка блатна костенурка, чакал, диви свине, тюлен монах.
Защитените природни обекти в областта със статута на резервати са Атанасовско езеро, Пясъчна лилия, Водните лилии, Змийския остров, Морски пелин и Аркутино. Атанасовското езеро се намира на понтийския миграционен орнитофаунен път, където през лятото гнездят над 20 000 птици. В резервата пясъчната лилия има най – голямото находище на пясъчна лилия в България.
Основният фактор за териториалното разпределение на туризма по нашето Черноморие са плажните ивици - тяхната големина, качество и степен на усвоеност. От общата дължина на крайбрежието (378км) плажовете заемат 34%. Площта им с прилежащите дюни е около 9,2 млн. м2. по големина се групират в 3 групи.
- Големи плажове (от 100 до 300 хил. м2) – Дуранколашки, Батовско – Краневски, плажът на Златни пясъци, Камчийско – шкорпиловски, Обзорски, Слънчев бряг, Поморийски, Атанасовски, Приморско - юг...
- Средно големи плажове (от 50 до 100 хил м2) – Крапецки, Шабленски, Св. Константин и Елена, Варннски граски, Аспаруховски, Иракли, Обзор – зг, Каваци, Ахтопол, Караагач.
- Малки плажове (от 10 до 50 хил. м2) плажовете по Южното Черноморие.
Природният фактор с отрицателно влияние са свлачищата – 13% от общата дължина на Черноморието. В Странджанското Черноморие няма свлачища, а курортите Русалка, Балчик, Златни пясъци, Елена, Албена са построени върху свлачища.
Нито един от останалите природни фактори не оказва ограничаващо въздействие върху рекреационното усвояване на Черноморието. Климатът създава предпоставки за продължителност на летния сезон около 4,5 – 4 месеца в Северното и около 5 месеца в Южното Черноморие.
Водните ресурси също благоприятстват развитието на туризма. Проблем възниква при осигуряването на питейна вода. Големи резерви има по отношение на използването на минералните води. Голям резерв по отношение на използването на минералните води. Голям резерв от лечебна кал се намира в Балчишката и Шабленската Тузла, Варненското езеро, Поморие и др.
Интересни от туристическа гледна точка са лонгозите по Камчия, Велека, Ропотамо, Резовска река.
Най – благоприятни райони – Северното крайбрежие на Бургаския залив, Созопол, Камчия , от Варна до Балчик.
Благоприятни райони – най –северните части до нос Калиакра, от варна до Камчия, Старопланинското Черноморско крайбрежие, с. Равда, с. Ахелой, гр. Приморско.
По – малко благоприятни – Каварна – Балчик, около Варна, части от Бургаския залив и Южното Черноморие.
Всички територии са подходящи за практикуване на сезонен морски рекреативен туризъм. балнеоложките ресурси биха могли да осигурят целогодишна заетост.
III. АНТРОПОГЕННИ РЕСУРСИ.
По Южното Черноморие все още се практикува останалият от езически времена обичай на нестинарството, който представлява особен интерес за чуждестранните туристи.
От различните видове антропогенни туристически ресурси най – голямо значение, особено във връзка с развитието на познавателния туризъм, имат архитектурно – и културно – историческите паметници, с най – голяма наситеност са Варна, Балчик, Несебър, Созопол и Поморие. Те се поделят на :
1. историко – археологически обекти – праисторически находки (Некрополът във Варна); обекти от тракийската епоха (гробницата при Поморие); останки от гръцкия и римския период (терми, крепости, сгради и др. във Варна); средновековни центрове (Несебър, Созопол,Варна);
2. архитектурни обекти – цели малки селища, свързани с Възраждането (Несебър, Созопол);
3. култови сгради – Аладжа манастир (Златни пясъци), множество църкви в Несебър, Бургас, катедралата във Варна и др.; в Поморие се намира единственият добре запазен и все още действащ манастир по Черноморското крайбрежие „Св. Георги Победоносец”.
4. музеи и музейни сбирки – по цялото Черноморие;
5. паметници на културата и резервати на културно – историческото наследство (Несебър).
Важен антропогенен ресурс на туризма са културните институти – театри, кина, опери, концертни зали, летни естради и др., в които се осъществяват различни културни мероприятия. Те са съсредоточени главно във Варна и Бургас.
Като предпоставки за развитие на туризъм по българското черноморско крайбрежие се явяват провежданите културни, спортни и делови мероприятия като международният фестивал Варненско лято.
S W O T – анализ
Силни страни
• Туризмът е водещ отрасъл в икономиката за Българското Черноморие
• Стратегическо географско разположение
• Благоприятни природно-географски и климатични условия
• Добро общо състояние на околната среда
• Богато културно-историческо наследство
• Наличие на транспортни връзки с Румъния и Турция, Украйна, Грузия, Русия и Молдова
• Ниска гъстота на населението в райони с богато биологично разнообразие
• Морският рекреативен туризъм има водещо място в развитието на туризма за региона
• Видове туризъм, развивани успоредно с морската рекреация са културно-познавателен, конгресен, балнеоложки, калолечебен, климатолечебен, еко и селски Слаби Страни
• Влошено качество на градската среда
• Недостатъчно добро качество на предлаганите услуги
• МТБ е неравномерно разпределена и е концентрирана основно по Северното – Албена, Златни пясъци, Св. Константин и Елена, Варна , по Южното –Несебър, Слънчев бряг, Бургас, Созопол, Приморско.
• Остаряла и амортизирана МТБ на средствата за подслон и заведенията за хранене
• Недостатъчно ефективна и амортизирана инфраструктура
Несъответствие между капацитета на супер- и инфраструктурата
• Неефективно управление на природните, исторически и културни ресурси
• Нецелесъобразно устройство на част от територията
• Наличие на силно урбанизирани курортни селища и слабо развити селски райони
• Локални замърсявания на околната среда
• Сезонност в рекреативния морски туризъм
• Липса на висококатегорийна МТБ
• Липса на цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност за района
• Недостатъчни са качеството и разнообразието на туристическо предлагане
• Не се използват рационално възможностите за целогодишен туризъм
Възможности
• Откриване на Европейския пазар за българския туристически продукт
• Достъп до финансови средства от ЕС и други външни източници
• Макроикономическа стабилност и икономически растеж в туризма
• Успешно прилагане на политики, стратегии и програми
• Инструменти за подобряване на качеството и обслужването в сферата на туризма
• Благоприятен инвестиционен климат
• Развиващ се пазар на алтернативни форми на туризъм по българското крайбрежие
• Възможност за развитие на малкия и средния бизнес Заплахи
• Високи изисквания на ЕС
• Конкурентен натиск от европейски продукти и услуги на българския пазар
• Недостатъчни национални инвестиции за поддръжка на публичната инфраструктура
• Законова уредба недостатъчно стимулираща развитието на бизнеса
• Липса на национална политика за развитие на туризма
• Забавяне на фискалната децентрализация
• Неефективно провеждане на регионалната политика
• Влошаване на екологичното състояние на Черно море
ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат