Любов срещу Обич..

[F_CK_all_I_need_is_U]

Напоследък започнах все по-често да си задавам въпроса "кое е по-силно:Любовта или Обичта?" За мен това са две различни неща и стигнах до извода,че Обичта е нещо много по-истинско и трайно.
Имах приятел,момче-просто приятел и нищо повече.С времето това момче стана най-добрия ми приятел.Беше ми адски близък.Човек,на когото мога да доврея всичко,да споделя най-дълбоките си чувства и да разчитам на него за каквото и да било.Винаги беше до мен,когато бях тъжна,когато имах нужда от някой,който да ме успокои.Не можех да живея без неговати прегръдки,без усмивката му,без гласа му,без погледа му.За мен той беше най-реалния и страхотен човек на света.Не знам,дали за него аз съм имала такова значение и дали ме е чувствал по същия начин..Но го приемах просто като приятел.Обичах го безкрайно,адскии,адскии много.Толкова силно чувство,такава привързаност,такова доверие..Обич.
Не исках нищо от него..просто да е винаги с мен..да ми е винаги приятел.
В един прекрасен ден той реши,че е влюбен в мен,а аз не успях да се ориентирам към правилните си чувства,нещата между нас се объркаха и сега...сме стигнали до там,че дори не си говорим.Човекът,когото толкова силно обичах сега ме мрази..той,за когото винаги съм си мислела,че ще е до мен,с когото бях убедена,че няма,НЯМА да се раделя никога,сега едва ли някога ще си проговорим...едва ли някога ще бъдем просто познати,а какво остава за приятели.
Мразя се..и той мрази мен...изгубих най-прекрасното нещо в живота си,направих най-голямата си грешка.Колкото и да не ми личи и да не искам да си го призная,той беше на първо място в живота ми.Исках винаги да е добре и щастлив..и да е до мен.
Мисълта ми е,че любовта скапва всичко,пребава приятелските взаимоотношения,преебава самите нас.Има ли смисъл да я изпитваме,след като едиснтвеното нещо,което остава след нея е болка,тъга и развалени отношения..?Аз мисля,че обичта е по-силна от всичко,до момента, в който не се появи любовта,за да я прецака..
Имах приятел,обичах го.Влюбихме се-сега се мразим.
Имах гадже,бяхме влюбени.Разлюбихме се-сега се мразим...
Мерси на всички,които прочетоха малоумните ми разсъждения,ще се радвам,ако оставите някакво мнение по въпроса..

[Blo0dG1rl]

Според мен Обичта е по силна от Любовта.Това което изпитваш към приятелите си е Обич. А към гаджето понякога Любов. Честно казано предпочитам да имам приятели които обичам. Пред гаджее в което съм влюбена.И честно.. да ти кажа правя разлика между двете понятия,но немога точно да е опиша.И съм сигурна че има мн хора които изобщо не я откриват

[Kostadin_682]

Напоследък започнах все по-често да си задавам въпроса "кое е по-силно:Любовта или Обичта?" За мен това са две различни неща и стигнах до извода,че Обичта е нещо много по-истинско и трайно.
Имах приятел,момче-просто приятел и нищо повече.С времето това момче стана най-добрия ми приятел.Беше ми адски близък.Човек,на когото мога да доврея всичко,да споделя най-дълбоките си чувства и да разчитам на него за каквото и да било.Винаги беше до мен,когато бях тъжна,когато имах нужда от някой,който да ме успокои.Не можех да живея без неговати прегръдки,без усмивката му,без гласа му,без погледа му.За мен той беше най-реалния и страхотен човек на света.Не знам,дали за него аз съм имала такова значение и дали ме е чувствал по същия начин..Но го приемах просто като приятел.Обичах го безкрайно,адскии,адскии много.Толкова силно чувство,такава привързаност,такова доверие..Обич.
Не исках нищо от него..просто да е винаги с мен..да ми е винаги приятел.
В един прекрасен ден той реши,че е влюбен в мен,а аз не успях да се ориентирам към правилните си чувства,нещата между нас се объркаха и сега...сме стигнали до там,че дори не си говорим.Човекът,когото толкова силно обичах сега ме мрази..той,за когото винаги съм си мислела,че ще е до мен,с когото бях убедена,че няма,НЯМА да се раделя никога,сега едва ли някога ще си проговорим...едва ли някога ще бъдем просто познати,а какво остава за приятели.
Мразя се..и той мрази мен...изгубих най-прекрасното нещо в живота си,направих най-голямата си грешка.Колкото и да не ми личи и да не искам да си го призная,той беше на първо място в живота ми.Исках винаги да е добре и щастлив..и да е до мен.
Мисълта ми е,че любовта скапва всичко,пребава приятелските взаимоотношения,преебава самите нас.Има ли смисъл да я изпитваме,след като едиснтвеното нещо,което остава след нея е болка,тъга и развалени отношения..?Аз мисля,че обичта е по-силна от всичко,до момента, в който не се появи любовта,за да я прецака..
Имах приятел,обичах го.Влюбихме се-сега се мразим.
Имах гадже,бяхме влюбени.Разлюбихме се-сега се мразим...
Мерси на всички,които прочетоха малоумните ми разсъждения,ще се радвам,ако оставите някакво мнение по въпроса..

Е тва сме хората ... за кво' си тровим живота мислейки какъв е смисъла на живота ? ... та тука става същото какво значение има кое е по силно ? ...

[SuperBadSuperFresh]

аз така и не намирам разликата между обич и любов

[babity]

Нали т'ва е великия замисъл? Как ще бъдеш истински човек ако не познаваш и двете страни на живота? Няма нищо по - нормално от това да обичаш и да страдаш.

[angelcheeee_93]

според мен разликата се крие в това,че обичта е когато хората се обичат и е истинска,а любовта съдържа сълзи ,премеждия,обич и др
поне аз така си го обяснявам, нз :P

[LadyRoshawka]

Същото е като "Обичам те!" и "Влюбен съм в теб!" ...
На пръв поглед толкова еднакви...
Когато се задълбочиш - коренно ралични ..
Сега може да ме помислите за малоумна, но ... имам приятел ... не просто приятел, но за мен и за него, на първо място е приятелството ни, после целувките и всичко останало.Затова не казах 'гадже' , а ПРИЯТЕЛ!!При нас не всичко е целувки и романтика.Когато сме навън, 2/3 от времето ни, прекарваме в споделяне и разговори.Говорим относно всичко.Приятели, родители, семейство, НАС.И ми е много добре, честно казано.Предоволна съм.Защото има на кой да споделя неща, които съм затворила в себе си.Защото имам до себе си един истински ПРИЯТЕЛ!!
Много малко хора ме разбират по въпроса ...
Да ... влюбена съм в него...
Но обичта надделява и това се усеща!!

[w8in4u]

Според мен въпроса не опира чак толкова до разграничаването м/у любовта и обичта. Просто при дадената ситуация различно развитие на нещата трудно би имало. Виж, ако сте били гаджета в по-възможно след това да си останете приятели, но щом сте били толкова добри приятели и той се е влюбил (както обикновено става) шанса да си останете такива е почти нулев. Нещата се променят коренно, когато знаеш за чувствата на другия.
Пак ще се опитате да сте приятели, но няма да е същото. Няма да можете да се отпуснете така, както сте го правили преди, ти ще се съобразяваш да не кажеш нещо, с което да засегнеш чувствата му, той ще продължава да гледа на теб като жената с главно Ж и ще тай надежди.
Тъжно, но ... случва се. Няма виновни. Просто така се е получило.

А за това кое е по-силно ... любовта или обичта. Ако произходим от глаголите на тези съществителни, съответно - влюбвам се и обичам. По принцип едното е следствие от другото - човек първо се влюбва, след това обича.
Според мен обаче не трябва чак толкова да се задълбочаваме върху подобни размишления. Когато започнеш да изпитваш едно от двете ще си на 100% сигурен кое точно е.

[tan0]

abe az da si vi kaja kvo mislq po temata ta: Lubovta e rannata forma na obichta vikam az

[CryForMe]

на мен такива разсъждения ми се струват безсмислени... защото само се измъчваш. даже и да стинеш до някакъв извод...все тая? защото чувствата не обичат да питат разума, камо ли да се съобразяват с него...

[rusoto_baby_f]

Същото е като "Обичам те!" и "Влюбен съм в теб!" ...
На пръв поглед толкова еднакви...
Когато се задълбочиш - коренно ралични ..
Сега може да ме помислите за малоумна, но ... имам приятел ... не просто приятел, но за мен и за него, на първо място е приятелството ни, после целувките и всичко останало.Затова не казах 'гадже' , а ПРИЯТЕЛ!!При нас не всичко е целувки и романтика.Когато сме навън, 2/3 от времето ни, прекарваме в споделяне и разговори.Говорим относно всичко.Приятели, родители, семейство, НАС.И ми е много добре, честно казано.Предоволна съм.Защото има на кой да споделя неща, които съм затворила в себе си.Защото имам до себе си един истински ПРИЯТЕЛ!!
Много малко хора ме разбират по въпроса ...
Да ... влюбена съм в него...
Но обичта надделява и това се усеща!!

направо ме шашна сигурно 90 % от хората тука пишат еднотипни неща - ,,несподелена любов,, ,,не се разбираме,, ,, караници,, ...... ...и като ти прочетох мнението....останах без думи ... евала и на двама ви


По темата:Знаем за Любовта като Стремеж, като Чувство , като Сила и като Принцип....любовта има отношение към мислите, а обичта към чувствата.Човек люби с ума си, обича със сърцето си! любовта оцелява чрез обичта. Затова казваме "обичам те". Любовта идва внезапно, връхлита ни и ни кара да правим какви ли не работи И ако запазим тази любов, в един миг осъзнаваме че всъщност обичаме. Първо се вЛЮБваме, а после ОБИЧаме. Никой не е казал "обичам те" без да се е влюбил

[aka6a_vamp]

Любов и обич са едно и също..Любов и влюбване вече са различни неща