Едно 'гадже' ми беше предложило тройка. В началото не го взех на сериозно, но впоследствие като заговорихме задълбочено по темата му споделих, че не бих го направила с него, защото не мога да си представя да го деля с друга. 0_o Все едно аз и още 2 момчета... После като му казах, че ако толкова много иска да 'експериментира' и да бъде и с още някоя... нека го направи, но със сигурност няма да е с мен. Може да му е станало еднообразно и просто да търси нещо ей така - мимолетно, разнообразно, различно. Обясних му, че няма да се тръшкам, да рева, да правя сцени, скандали - нека го направи. Защото тогава осъзнавах, че ако наистина му липсва нещо и иска да го намери другаде, ако аз не се съглася, той задкулисно ще кръшне и съвсем отиде всичкото. Още повече, че понякога във връзките 'изневярата' или 'моментното кръшване' могат да я заздравят. Ако пък не стане... значи нещо е куцало и просто не са се получавали нещата и рано или късно щеше да си проличи.
Така че ако той толкова държи, поговорете по въпроса... но откровено казано не те съветвам да учасваш в тройката. Аз за себе си знам, че би ми било ужасно трудно да деля момчето си с друга жена и то пред очите ми. Това адски много би ме отблъснало.
Един сериозен разговор с обсъждане на плюсовете и минусите между вас двамата мисля, че би било най-правилното решение. Според мен нещата между двама души трябва да се казват такива каквито са. А не да таиш притесненията си, страховете си, да потъпкваш себе си и своите желания, само заради неговите, а той да не осъзнава примерно колко е важно това за теб и колко много го мислиш.