- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Да нямам....
Гледам през прозореца на мрачната сграда,
по улиците се разхождат майки с деца,
но къде е моята майка сега-нямам такава,
както нямам и баща.
Няма никой до мен,
сама съм през нощта,
сълзите от лицето си трия сама!
Няма кой да ме чуе в среднощната тишина,
но аз крещя и крещя"Защо съдбата ме наказа така?"
Да си подхвърлено дете на този свят
и за мене да няма връщане назад!
Да няма мила дума,да няма лека нощ,
да няма любов за мене!
Ах,защо светът е толкова жесток!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Благодаря ти!![]()
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Съжалявам, ако наистина го чувстваш.
Иначе е много красиво...и тъжно.
Не се чувствам така.Това стихотворние го писах за един конкурс и темата беше такава за сираците на България и затова е толкова тъжно......![]()
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!