Аз бях красавицата в мрака,търсеща мъничко любов.
Ти беше плейбоят в атака,готов да хукне след всеки женски зов.
Аз обичах друг,и ти беше с друга,никой,какво ни очакваше не осъзна.
И съдбата направи ни услуга-срещна ни в едно кафе.
И опознавайки те тази нощ разбрах,че ти от другите си по-различен.
Не че се сериозен-напротив типичния женкар,но осъзнах че това е само черупка и , че още не си срещнал любовта.
Нещо в мене трепна-сигорно е от студа.Но не аз усетих топлина..
Ти гледаше ме в очите,и аз в твоите се взрях и усетих нещ0..Усетих СТРАХ!
Оказа се че си приличаме по това да разбиваме сърца,да лъжем някого че го обичаме,и после да го оставяме,без чуство за вина..