Още ми е съвсем прясно.
Цялата история е изключително глупава на пръв поглед. Флирт след тва 3 месеца отказвах да излезна с него накрая си казах абе я да видя какво ще стане може да сме приятели. Привличането беше....невероятно. След това заминах за Лондон за 1 седмица през която не сме спирали да си пишем смси върнах се,тръгнахме,всичко беше щастие и рози за 1 месец (щекажете че е малко време,но ми беше достатъчно да осъзная колко много значи за мен този човек) и в един красив момент точно когато правехме месец се разделихме под предлог че нямало да има време за мен. Не се примирих и в продължение на още един месец се опитвах със зъби и нокти да го върна,след което видях че няма да стане,казах му че е време да се разделим окончателно(през този един месец се виждахме редовно и се едно не бяхме късали). Мина седмица и той ме потърси реших че е размислил,видяхме се и още 1 месец откарахме по същия начин-виждахме се,всичко беше ок, но не ходехме. На мен пак ми кипна,казах му че няма да му позволя да ме използва така и пак се скарахме. На нова година ми звънна,след което след 2 дена ми писа смс и на Рождения ми ден (5ти януари) ми каза че ме обича...питах го какво иска от мен и той ми каза-ти си най-невероятният човек,който познавам,обичам те, но просто имаш много силен характер и мен това ме плаши. И аз му казах ок-аз никога няма да стана куха лейка без мнение! И вече май 1 седмица нямам контакт, а ми е адски трудно,защото усещам че с него можех да изживея нещо невероятно...

Малко е дълго ма имах нужда да споделя...