Оставих и приятелят си...и не знам дали ще мога да го върна...уффф...
Толкова си промених прецеката за мъжете последните дни,че не знам...
Как мога да вярвам на думите на друг човек след като дори не знам дали аз няма да променя становището си.
За това не се вярва...не че говорим лъжи като се обясняваме в любов...просто любовта е много трудна за поддържане и задържане.
Мисля,че доста си пасвахме и щяхме да бъдем чудесна двойка,но обстоятелствата са други. Не знам дали ще се съберат с неговата приятелка,не знам дали няма да се съберем пак с него...
Много ми е трудно и не знам какво да направя сега. Да стоя и да чакам не е в мой стил. Ако се върна при бившия пак няма връщане назад и не знам...
Защо стана така Ужасно е. Дава ми надежди и аз искам да му покажа,че съм свястна и мога да приема избора му,но времето в неизвестноста ме убива.
Винаги съм се страхувала от чакане.
Страхувах се,че прекалено много време ще трябва да му отнеме раздялата с нея...сега се страхувам,че прекалено много време ще му отнеме правенето на избора...аз или тя.
Тя разбра за мен по ужасен начин и му е сърдита,не знам дали ще му прости...не знам нищо и това ме побърква.